Износът на България: Над 50 млрд. долара, първи в света по патешки дроб и трети по череши

Българският износ продължава да расте и през 2022 г. достига 50,25 млрд. долара или с 21% повече, отколкото през 2021 г., когато е бил 41,9 млрд. долара. Това се казва в анализ на Българската стопанска камара (БСК), предаде БГНЕС.

Страната ни се изкачва на 57 място в света по експорт от 59 място година по-рано. В ЕС запазваме 20-то място – и за 2021 г., и за 2022 г.

За последните 5 години износът ни расте средногодишно с 11%. Това означава, че България продължава да печели позиции на световните пазари.

При 7 от десетте водещи експортни пазара България постига положителен търговски баланс, вкл. с най-големите европейски износители – Германия, Италия, Франция, Белгия. Най-голям отрицателен баланс имаме с Русия, Китай, Турция и Нидерландия.

Групите стоки с най-голям износ са енергоносители (горива и електроенергия), електротехника и електроника, мед и изделия от мед, машини и апарати. Тези 4 групи стоки формират над 1/3 от износа ни.

От износа е изклъчена специалната продукция, защото за нея данните в повечето случаи са засекретени не само у нас, но и в много други държави по света.
Благодарение на ръст от 147% за една година, енергоносителите успяват да се изкачат на първа позиция. Най-голям принос има износът на горива за Украйна – 892 млн. щ.д., но и за Египет, Турция и Гибралтар, за където изнасяме горива за по над 400 млн. щ.д. В количествено изражение, износът на горива се увеличава почти 2,5 пъти през 2022 спрямо 2021 г., на петролен газ – с 1/3. Износът на електроенергия е за малко над 1 млрд. щ.д., основно за Словения, Сърбия и Македония. Количественият спад в износа на електроенергия е почти 2 пъти за една година.

Изделията на електрониката и електротехниката регистрират 7% средногодишен ръст за последните пет години, при ръст на световният внос за същия период също 7%. Ръстът на цените допринася за това износът на мед и медни продукти да заема трета позиция. Износът на машини и апарати все по-устойчиво ускорява и бележи средногодишен ръст от 8%, докато световният внос расте с 4%. Това означава, че българските производители на тези изделия са конкурентоспособни на глобалните пазари и изместват други доставчици.
Износът на зърно заема пета позиция, като водещите продукти в тази група са пшеницата – с ръст 15% средно годишно без ръст в количество, и царевицата – ръст от 4% в стойност и спад в количество 11% средно за 5-годишния период. Значим ръст наблюдаваме при ориза, но с обеми далеч зад пшеницата и царевицата.

Новата стокова група с износ над 1 млрд. щ.д. са маслата, най-вече – слънчогледовото масло. Средногодишният ръст е 51%, а само за периода 2022/2021 г. е 117% при 75% ръст в количество. Износът на олио е за Индия, Испания, Република Южна Африка и др. Наблюдаваме развитието на рапичното масло, чийто количествен ръст е 5-6 пъти над износа през предходните години.

С над 1 милиард щ.д. износ са още автомобилна индустрия и велосипеди, пластмасови изделия, разнообразни химически продукти, фармация, желязо и стомана, изделия от желязо и стомана, оптически и измервателни прибори.

По експертна оценка, суровини и енергоносители формират 31-32% от износа.

България държи 36,7% от световния износ на патешки черен дроб, 26% от износа на замразено патешко месо и 18% от износа на прясно патешко месо, макар и не големи обеми – сумарно за около 150 млн. щ.д. Временно консервираните череши имат 17,6% дял, месинг на листа и ленти – 15%, тръби и маркучи от каучук с принадлежности - 13,5%, слънчогледово кюспе - 12,4%, медни пръти и профили - 12%, маслодаен слънчоглед и сурово слънчогледово масло – по 10,9%.
Стоките, с които България заема водещо място в световния износ, показват известна устойчивост, но има и нови отличници.