Мамят български работници в Белгия: "Плащаха ми 50 евро седмично"
Експлоатацията на работници от Източна Европа в Белгия става все по-голям проблем, съобщават от трудовото ведомство в град Гент. Според информацията на обществено-правната медия на Фландрия VRT българите са сред най-тежко засегнатите. Обикновено първоначално всичко изглежда съвсем нормално, обяснява пред медията Анета Филипова, която е активна в българската общност в Гент. Към нея при нужда се обръщат много от пострадалите, пише Дойче веле.
Български и турски престъпни групи
"Турски и български престъпни групи обслужват цяла Белгия с нелегални работници от Гент. С това те печелят много пари. Те се изпират чрез инвестиции в недвижими имоти или трансфери в чужбина", обяснява одиторът по труда Филип де Кателер, цитиран от обществено-правната белгийска медия, излъчваща на немски език BRF.
Ако някой от български произход отиде в българското кафене в града, за да си потърси работа, там ще бъде посрещнат от тези хора, които разпращат нелегални работници от български произход из цяла Белгия. По думите на Кателер става дума за същинска мафия от подизпълнители, които на практика функционират като незаконни агенции за работа - хората се набират по кафенета и на други места, натоварват се на бусове и се пращат някъде из страната, пише белгийската BRF, цитирайки Кателер.
Различни видове експлоатация
Работниците, които са експлоатирани на белгийския трудов пазар, често страдат и от измами със социалните осигуровки. Някои хора например са регистрирани като работещи на половин работен ден, докато всъщност те работят целодневно. Други пък са записани в болничен или като безработни. Някои измамни компании пък регистрират работниците на свободна практика, за да не им плащат осигуровки.
Това е проблем не само за държавата, но и за самите работници. При това положение дали те ще получат заплащане за извършената работа зависи единствено от намеренията на работодателите им - държавата не може да ги защити. Много работници описват условията на труд като близки до модерно робство, обяснява BRF.
В таква ситуация е например Румен, който разказва историята си пред VRT. Той намира работа в Гент чрез свой познат - назначен е на строеж и му е дадена малка стая, в която да живее. Въпреки че подписва договор, Румен получава само по 50 евро на седмица - пари, с които не може да живее. Оказва се, че той е записан пред белгийската агенция по приходите като работник на свободна практика, който е трябвало сам да внася данъците и осигуровките си. В крайна сметка мъжът е изгонен от стаята, където е живял и остава бездомен, докато друго българско семейство не го приютява и му помага.
Страх от преследвания
Работодателите, които експлоатират работници като Румен, знаят, че жертвите им не могат да се оплачат на полицията или на властите - страхът, че ще загубят и малкото си доходи, е твърде голям, обяснява Кетелер.
Страхът не е напълно неоснователен. "Знаем за случаи, в които жертвите са изнудвани и заплашвани", казва пред VRT Кристоф Д’Хесе от трудовата борса в Гент. "Проблемите често са наистина големи и всичко се проточва с години. В момента помагаме на човек, който ще трябва да изплаща дълга си в продължение на 20 години." Д'Хесе подчертава, че е трудно градската управа да се намеси, особено защото нещата излизат наяве едва много по-късно. "Ние също така се ангажираме да им помогнем да си намерят истинска, официална работа."
Какво може да направи Белгия
В такава ситуация най-често попадат хората, които са били част от уязвими групи и в родната си страна - етнически и културни малцинства например, обяснява Анета Филипова пред VRT. Голяма част от тези хора са необразовани - някои не могат да пишат или да четат. Така те се оказват напълно зависими само от онова, което им се казва от потенциалните работодатели и биват експлоатирани.
Кетелер смята, че властите трябва по-обстойно да регистрират жителите на градовете и общините. "По принцип европейците трябва да се регистрират в общините. Ако на един адрес живеят 30 души, трябва да се задейства някаква процедура. А също така в електронната база данни трябва да има по-добри проверки на въведените адреси", обяснява специалистът пред белгийската медия.
"Жертвите са уязвими хора, които се нуждаят бързо от пари. Успешното установяване на пазара на труда е трудно и често се усложнява допълнително от експлоатацията. Например, появяват се медицински проблеми", казва Филипова. Според нея прагът за допускане до трудовия пазар по легитимния начин трябва да бъде свален, за да се избягват подобни ситуации.