Как е изглеждала Земята през последната ледена епоха

Последната ледена епоха на планетата е била преди между 26 и 19 хил. години. Тогава обликът на земната повърхност е изглеждал по съвсем различен начин заради разликата в температурата от тогава досега. Но как точно е изглеждала повърхността на Земята, можем ли на базата на миграционни маршрути от тогава да направим извод за картината от преди толкова много години? Отговорът дава визуално за VisualCapitalist картографът Перин Ремонт, който е изработил специална карта, която демонстрира какъв е бил обхватът на ледовете, кои острови някога са били част от континенталния шелф и още.

По време на ледена епоха, позната още като „Последния глациален максимум” (ПГМ), нивата на океаните спадат сериозно. Това се дължи на факта, че изпарената морска вода не се връща в световния океан под формата на дъжд, а се задържа на сушата под формата на лед. Така ако в момента 3% от повърхността на всички водни маси е под формата на лед, и около 11% от сушата е покрита от такъв, то преди около 20 000 години числата са били съответно 8% и 25%.

Климатът по време на ПГМ е бил по-различен. Средните температури са били с 6 градуса по Целзий по-ниски от сегашните, което не звучи много, но всъщност е повече от значителна промяна. Водната повърхност е била с около 120 метра по-ниска от сегашната, заради което огромни територии, които днес са потопени под океани и морета, някога са били суша. Така доста голяма част от островите, които днес познаваме, преди около 20 000 години са били нищо повече от хълмове или ниски планини.

На картата тези региони са описани в светлосив цвят. Така излизат интересни факти.

География

Имало е т.нар. „загубен континент”, наричан условно Сундландия – югоизточно продължение на Азия, което сега формира островните региони на Индонезия. Любопитно е, че някои учени намират връзка с този „загубен” континент и мита за Атландида.

Сегашния Берлингов проток е бил земен мост. Това е и основната причина да се намират сходства между културите в Азия и Северна Америка, както и обяснение за това как изобщо хората са достигнали до Америките.
Японско море е било езеро, а островът, чиято столица днес е Токио, се е намирал в един от заливите на малкия воден басейн. Наблизо пък сегапознатото като Жълто море, което се използва масово за риболов, е било напълно сухо.

Флора и Фауна

Сухият климат по време на ПГМ е довел до разширението на пустини и изчезването на реки. В някои региони обаче е имало по-сериозни валежи. По-голямата част от днешна Канада и Северна Европа е била покрита от ледници. Днешен САЩ е бил микс между алпийски пустини, снежни гори и тревни площи. Някои от сегашните пустини – например Мохаве, са били покрити с езера. Голямото солено езеро в щата Юта е останало от този период.

Африка е била микс от степ в южната част и пустини на север. Сахара е съществувала и тогава. Азия пък е била тропически пустини на запад, алпийска пустиня в сегашен Китай и тревни площи в индийския субконтинент.

Няколко огромни животни, които днес не съществуват, тогава са кръстосвали Земята – мамут, мастодон, гигантски бобър и саблезъб тигър. Някои представители на тогавашната фауна са оцелели и до днес. Такива са например бактрийската камила, тапира, белия носорог и др.

Ще има ли пак ледникова епиха?

Технически погледнато, ние все още живеем в ледникова епоха, която на научен език се нарича Кватернерно заледяване. Тя започва преди около 2.6 млн. години. Това е защото на повърхността на планетата все още имаме парче от земя – Антарктида, което е напълно заледено през цялата година.

В момента се намираме в сравнително по-топлата част от ледниковата епоха, която може да бъде наречена интерглациален период. Той започва преди около 12 000 години, а геологическата епоха е позната като Холоцен. Има данни, че за милиардите години, в които Земята вече съществува, е имало редица ледникови епохи, някои от които са продължили милиони години.

Прогнозите на учените са, че температурите сега ще продължат да падат през следващите няколко хиляди години, което ще доведе до разширение на леденото покритие. Това е, ако човешкия фактор не бъде отчетен. Ако приемем климатичните промени под въздейтвието на нашата дейност за някакъв фактор, то това означава, че следващата Леден епоха може да се забави с 50-100 хил.години, което е абсурдно малък период предвид продъжителността на предходните епохи на студ, някои от които продължават между 100 и 300 милиона години.