Майка, хранила децата си с фекалии, ги иска обратно
Три години майка се бори за децата си, които социалните служби й отнеха заради системно малтретиране. Веса Маринова от Видин има шанс да си ги върне.
Масовата практика е родители в нейното положение да зарязват отрочетата си в социалните домове и повече никога да не се сещат за тях. Случаят на 27-годишната самотна майка обаче е различен. От края на 2008 г., когато служители от общинската служба за социално подпомагане спасяват от издевателства 3 от 4-те й деца и ги изпращат в сиропиталище, тя не се отказва от тях нито за миг, разказва "24 часа".
Веса е осъдена по наказателно дело за малтретирането им. Следва отнемане на родителските й права. Тя обаче посещава малките в дома за деца, лишени от родителски грижи, в Ново село, води съдебни дела.
Всичко започва в края на 2008 г., когато учителки от детската градина в кв. Заводско селище съобщават в отдела за закрила на детето, че двама от малките им възпитаници - Габриела и Валентин, имат следи от насилие.
Социалните незабавно отиват на проверка в бараката, където живее семейството, но Веса ги лъже, че децата са при сестра й. Не ги намират и там, но успяват да склонят лелята да им съдейства. Тя на свой ред убеждава Веса да изведе заключените в една от стаите малчугани. Видът на Габи и Валентин бил потресаващ - с кльощави телца заради системно недохранване и с с многобройни пресни рани и с белези от стари наранявания. Двамата имали синини, издрасквания и охлузвания по ръцете, гърба, рамената, седалището.
Съдебният лекар д-р Анка Иванова е категорична, че всичко се дължи на удари с твърди тъпи предмети, драскания с нокти и ухапвания със зъби.
Социалните работници спешно ги настаняват в дома в Ново село. Срещу майката започва наказателно производство за изтезание на малолетни деца. Веса е осъдена да плати 4000 лв. глоба на държавата.
Събрани са доказателства за смразяващите възпитателни методи на майката, в които боят бил най-естественото нещо. Най-често го отнасяла Габи, защото имала нещастието да прилича на баща си. Мъжът я зарязал с 4 деца и се оженил за друга. Сред страданията на Габи било яденето на изпражнения - така била наказвана, когато се изпускала в гащите. Друг път майка й я ухапала по пръста толкова силно, че се отлепил нокътят й. Причината била, че децата не успели да запалят огън.
Пердах с машата за печката пък имало, когато Габи и Валентин били улавяни, че ядат тайно нощем. Те били оставяни да си легнат гладни, докато брат им Васил и сестра им Криси били хранени редовно.
Откъсването на Габриела и Валентин от майка им ги спасява от системнния психически и физически тормоз. С тях в сиропиталището е прибрана и Криси, без за нея да са отнемани родителските права. Оказва се, че Веса все пак ги обича, въпреки извратения начин, по който се отнася с тях. Затова започва борба да си ги върне. “Избухлива съм и може и да съм прекалявала, когато са ме ядосвали. Сега разбирам, че съм грешала”, признава Веса.
През последните месеци тя е променила живота си. Знае, че трябва да се научи да овладява гнева си и да се грижи за децата без насилие. За това ще й помогне комплексът за социални услуги за деца и семейства, който отскоро отвори врати във Видин. Веса е един от първите случаи, изпратени там.
Процедурата изисква първо да й се направи социална оценка - дали майката може да реинтегрира децата си, ако повиши родителския си капацитет.
“Изговили сме индивидуален план за работа. Веса ще бъде включена в група, с нея ще се занимават психолог и социален работник. Няма предварително определен срок, в който ще продължи нашата интервенция, периодично ще се прави оценка на напредъка й. Когато бъде готова, ще дадем заключението ни в отдела за закрила на детето”, обясни шефът на комплекса Петя Петрова.
Още при първата им среща с Веса виждат, че тя не се вписва в традиционните представи за категорията социално слаби родители, които неглижират децата си. През последната година тя е успяла да стопи ледовете между себе си и Валентин и Габи, потвърждават и работещите в дома в Ново село, където майката редовно ходи да ги вижда.
Но тя не е губила време само в ходене по институции. Успяла е, макар и с малко, да подобри бита си - ремонтирала е бараката, в която в момента живее с 11-годишния си син Васил.
Успяла е да купи компютър на старо. Макар че в бараката й няма вода и тоалетна - те са общи и навън, има интернет. Болният от церебрална парализа Васил обича да разглежда на компютъра снимки от Вършец, където майка му мечтае да го заведе на рехабилитация.
“Подала съм молба в общината за настаняване в общинско жилище. Имам обещание, че ще го получа, за да можем да живеем нормално, когато се съберем всички”, споделя Веса.
Тя обяснява, че Валентин е второкласник, Габи е в IV клас, а Красимира - в V. Те трябва да имат условия за учене. Не крие притесненията си, че когато си дойдат вкъщи, ще й е трудничко да посреща всички нужди, но е готова да се справи.
“Сега в Ново село са направили защитени жилища и им е много хубаво в тях. Но децата растат и трябва да имат родител до себе си, за да не тръгнат по крив път”, притеснява се майката.
Най-силният й довод за добрите й намерения е, че никога не е карала децата си да просят и да крадат, както правят други бедни семейства с многолюдна челяд.
“Някои хора ми се чудятзащо не съм се отървала от болния Васил. Други - защо не го оставям да проси в инвалидната количка. Всичко това за мен е престъпление”, казва Веса.
Тя припомня, че през ваканцията това лято и миналото децата си идвали вкъщи и не е имало караници и бой. Това също показвало, че се е променила. Очаква по-бързо да започнат срещите с психолога. Зарекла се е да изпълнява всичко, което й казват, защото много обича Криси, Габи и Валентин.
“За нас този случай още не е приключил. Когато получим заключението на комплекса за социални услуги, ще решим дали децата да бъдат върнати в дома на Веса”, коментира шефът на общинската служба за социално подпомагане Маргарита Маркова.