Извънредно! Повдигат обвинения по два случая на кмета на Варна
Кметът на Варна Иван Потрних е получил призовка да се яви като обвиняем в Окръжната прокуратура във Варна на 7-ми юни, съобщи "Фокус". Той ще трябва да дава обяснения по два казуса - "Езерото" и "Дупката" в центъра.
Служителите в община Варна знаят за призовката и цял ден са преглеждали документацията по казусите.
В началото на месец май кметът Иван Портник коментира, че "проблемът с Пловдивския панаир е пловдивски".
На брифинг за медиите той поясни, че целият казус с панаира идвал от Костово време: "Тогава той е бил приватизиран докато зам.-министър е била сегашната лидерка на БСП - Корнелия Нинова", категоричен бе Портних.
Според него след това Гуцанов, който в момента е неин заместник в партията, а тогава е бил в Общинския съвет на Варна, е "проспал" вдигането на акциите на Търговски дом - Дупката в морския град, стана ясно още от думите на Портних.
"През 2017 г. получаваме акциите за Дупката. Единственото ни желание е било да си оправим тази язва на Варна. Никой не направи нищо за това. Но преди избори тази тема се вади винаги", обясни още Портних на 10.05.2023г . във Варна, предава vesti.bg.
Той допълни, че Община Варна не е дала и стотинка за Дупката. "Всичко от наша страна е изрядно", каза още кметът на Варна.
Поводът за коментара му беше сигнал на депутата Стела Николова до прокуратурата.
Портних добави, че вече са му направили над 120 проверки.
Търси се отговорност за канализационната тръба под Варненското езеро. Наблюдаващите прокурори трябва да решат дали да отстранят от длъжност Портних.
Преди близо две години институциите във Варна научават за авария на канализационна тръба, която минава през Варненското езеро, но в продължение на цели девет месеца по-късно, милиони кубични метри фекални води вече са в езерото.
Повече от година по-късно тръбата бе подменена и мръсната вода спря да се излива в езерото. Тогава тръбопроводът обаче не беше закопан под дъното на Варненското езеро, какъвто беше планът.
През следващите месеци последваха нови аварии и нови ремонти. В това време още боклуци оцветяваха водата в кафяво.
"Злодеите десетилетия наред градят безумно социално неравенство, от което оскотяват и прекалено богатите, и унизително бедните. Богатите се самозабравят. Бедните стават страхливи, отчаяни и затова – безразлични. Те не ни припознават като свои защитници и нашата битка не смятат за своя. Тази пропаст между имащи и нямащи е съпричинена от партията, която колкото по левее на думи, толкова по корпоративна става на дело. Затова няма да приканвам, да викаме "Оставка", а ще призова непрестанно да си повтаряме думите на Alexander Kiossev "Така повече не може". И да правим така, че повече да не могат.
Те се страхуват. Панически. Ядат се един друг, бягат в "тежка чужбина". Започват да хапят наоколо. И – защото злостта е емоция, която умеят твърде добре – ще хапят и след години. IGNORE. Няма безплатен обяд. Може и вас да ухапят. Показвайте белезите си. С гордост.
И ги разобличавайте. С мъдрост, смелост и неотклонност. Така от безсилната ярост ще преминем към справедливия гняв.
Не когато сме много. А когато сме достатъчно.
Протестът вече е успял и продължава да успява с всеки ден, в който:
не стихва;
намира нова форма;
назовава конкретно опозорено име;
препречва поредното безобразие;
осуетява наглост.
Успява всеки ден, в който:
ги е страх, да влизат през парадния вход;
се боят, да водят стенограма за срещите си;
лъжите им се разобличават, а сценариите – провалят.
Успява всеки ден, в който на тях е по-трудно, а ние дишаме по-свободно.
битката е безкрайна, ежедневна, а напредъкът ще ни се вижда бавен.
посоката обаче е ясна за всекиго. И затова всеки трябва да участва.
Там, където е.
С каквото може.
По какъвто начин реши.
А който бездейства – предава себе си. Бъдещето си. Децата си. Да не каже после, че не е разбрал."
а)гр.Търно Магурели
б)гр.Полски Тръмбеж
в)с.Мимюнкево