Как да разпознаем фалшивите мъжки обещания

"Никой не може да ти даде това, което аз мога да ти обещая" – общо взето това е манифестът в началото на всяка една връзка.

Двамата сте влюбени, светът изглежда като прекрасно място, правите смели планове, споделяте си най-интимните страхове и надежди, доверявате се един на друг, но най-вече – говорите и си обещавате какви ли не неща.

От “аз никога няма да те нараня” до “ще бъда винаги с теб” и какво ли още не.

Разбира се, да си влюбен е чудесно, но това неминуемо те прави доста загубен и наивен. Също така винаги се случва, че единият от двамата е по-влюбен и по-доверчив от другия. Доста често това сме именно жените.

На нас ни харесва да чуваме красиви думи, обещания, сладки приказки. Това е част от природата ни и генерално в това няма нищо лошо, до момента, в който не започне да вреди.

Кога се случва това? Когато реалността започне рязко да се разминава от приказките.

Той говори едно, обещава щедро, уверява те в намеренията и обещанията си, мед му капе от устата и казва точно нещата, които искаш и имаш нужда да чуеш. Ти си казваш, че трябва да му имаш доверие, ето той така добре обяснява, говори, това има значение, нали? Мъжете спазват думите си, пък и не е малко, че изобщо е изрекъл тези невероятни неща.

Главата ти се замайва, сърцето ти ускорява ритъм и ти си прехвърляш на ум едно след друго всички разтапящи неща, изречени от него.

Проблемите обаче не закъсняват и в един момент, колкото и да не ти се иска да го признаеш, забелязваш, че действията му не се покриват с думите.

Тук жените допускаме една огромна грешка – започваме да оправдаваме и извиняваме, без дори човекът на среща да го е поискал.

Причината е много проста – не ни се иска да си признаем разочарованието. Той е празнословец и явно ще ни разочарова, но ние не сме готови за това. Не искаме да приемем истината, не искаме да признаем наближаването на неминуемата катастрофа, а отчаяно сме се хванали в надеждата ни за щастие и любов.

Колкото по-рано приемем фактите и спрем да се заблуждаваме, толкова повече болка и унижение ще си спестим. Защото няма нищо по-съсипващо от това да се молиш на някой да си спази обещанията към теб или да те обича.

Затова съберете всичката си смелост и себеуважение, и твърдо заявете, че или той започва да спазва казаното, или ще му дадете свободата да си намери друга да му вярва на глупостите.

Това, разбира се, е по-лесно да се каже, отколкото да се направи, особено когато човек е влюбен. Но винаги трябва да поставяме на първо място себе си, заедно със собствените си чувства и да се борим за щастието си. А това често включва да разпознаем вредителите в живота ни и да ги елиминираме. Затова действайте навреме, преди отровата на празните обещания да е унищожила сърцето ви. 

Нищо не говори по-силно от действията, затова се фокусирайте върху тях, а не празните думи и обещания. Не е лесно да се борим за щастие, но и не заслужаваме някой да ни ограбва от него. Затова смело напред към истинските чувства, доказани на практика и далеч от глупавите празнословия и кухи обещания.