Защо еколозите искат нова екооценка на АМ "Струма" и какъв капан са заложили

Още през 2017г., поради непрестанните спъвания на важни проекти от зелени неправителствени организации, Народното събрание промени Закона за опазване на околната среда. Изменението беше само едно.

За обектите от национално значение – автомагистрали, железопътна инфраструктура, енергетиката и др., обжалването на Оценките за въздействие върху околната среда (ОВОС) да бъде едноинстанционното, със срок за произнасяне от съда до шест месеца.

Този ход  беше предприет, защото екологичните НПО злоупотребяваха с правата, дадени им от Орхуската конвенция, и срещу съдебна такса от едва 10 лв. блокираха с години важни за страната инфраструктурни обекти.

Зелените умишлено бавеха процесите, не се явяваха на делата, не получаваха съдебните книжа, не заплащаха таксата и редица други прийоми. Тези случаи са десетки - обжалването на 7 реактор на АЕЦ Козлодуй, завода за отпадъци в София, столичното метрото, изграждането на туристическа зимна инфраструктура - лифтове и писти, магистрала Струма, тунелите под Шипка и Петрохан. Примерите са много.

С промените от 2017 г., възможностите за т.н. екорекет бяха силно намалени.

Промени в Закона за опазване на околната среда бяха първата работа на зелените, когато взеха властта в Министерството на околната среда и водите

Първият законопроект, който бившият министър на околната среда и водите Борислав Сандов вкара в Народното събрание, веднага след началото на мандата, беше в Законът за опазване на околната среда, за да се върне отново двуинстанционното обжалване на проектите от национално значение. Тоест да се възстанови зеленият рекет върху публичните, важни за страната, обекти.

Това действие на Сандов възмути дори коалиционните партньори на „Зелено Движение“ от „Демократична България“. Шестима депутати, начело с Ивайло Мирчев, се противопоставиха и  внесоха становище, че едноинстанционното обжалване на ОВОС на обекти от национално значение трябва да остане.

От „Зелено Движение“ реагираха остро и под техния натиск, Парламентът прие лобистка компромисна промяна на закона и върна двуинстанционното обжалване. Според приетото решение обаче, законът ще влезе в сила от  1 юли 2024 г.

Какво планират еколозите и защо настояват за нов ОВОС?

От години еколозите от зелената коалиция „За да остане природа в България“, подпомогнати от партия „Зелено движение“, вече част от коалицията „ПП-ДБ“, се опитват да провалят довършването на АМ Струма през Кресненското дефиле.

Процедурата за изработване на ОВОС е дълга и тежка, с възможности за съдебно обжалване на всеки етап от нея. Първо се възлага изработване на Задание, какво трябва да съдържа Оценката - акт, който може да се обжалва. После следва избор на фирма, която да прави Заданието, което също е обжалваемо пред КЗК и Върховния съд. Изборът  на фирмата, която да разработи самия ОВОС също минава през КЗК и съдът. Накрая самата готова Оценка за въздействие на околната среда подлежи на двуинстанционен съдебен контрол.

Зелените искат да блокират проекта до 1 юли 2024г ,когато ще  влезе в сила двуинстанционното обжалване.

Ако проработи този сценарии, то след тази дата може да се каже сбогом на довършването на АМ Струма през Кресненското дефиле, а и на още много обекти от национално значние, защото дългите съдебните процедури ще обезсмислят проекта.

Тогава България, освен че ще загуби финансирането от Брюксел, ще трябва и да върне над 1 милиард евро за построеното до тук от магистралата до Гърция, а ще подлежи и на наказателни процедури от Европейската комисия. Така ще остане вариантът, за който зелените лобират - тунел с две тръби по 15 километра, проект, зад който стои швейцарска компания.

Министерство на регионалното развитие провали този план на еколозите

На 3 май министърът на регионалното развитие арх. Иван Шишков разписа строително разрешение за изграждане на пътен възел „Кресна“, който е част от АМ Струма. Този акт на Шишков продължи действието на Оценката за въздействие върху околната среда от 2017г., която щеше да изтече утре, 23 май, и тя документът стана безсрочен.

Това създаде огромна суматоха сред зелените, които се опитаха да организират няколко протеста, обявявайки ги като „протести на местните хора“. На тях обаче се събираха не повече от 20-30 човека, всички от кръга на зелените. Стигна се до там, че, за да ги отразят телевизиите, те направиха вандалски прояви на първа копка на пътен възел Кресна, за което зелените Андрей Ковачев, Петко Ковачев и Стоян Бешков бяха арестувани.

Лобистките интереси на еколозите имат висока цена

В 15-километровия участък в Кресненското дефиле, за 14 години, са загинали 71 човека, а тежко ранените са почти 400. България, поради лоши пътища и малко магистрали е на първо място в Европа по смъртност на 100 000 жители - 8,6 души. Цифра, която е двойно по-голяма от европейските държави.

От ЕкоНовини