Как работи румънският модел на ротация

България върви все по-устремено към румънския вариант на управление, а именно с ротационен принцип на министър-председателите. В неделя се заговори, че страната ни ще има правителство с втория мандат, като Мария Габриел и акад. Николай Денков ще управляват рамо до рамо. В началото академикът ще бъде премиер, докато бившата еврокомисарка – негов заместник и външен министър, след 6 месеца ще се сменят.

Подобно на северната ни съседка, която взе решението за правителство на ротационен принцип през 2021 г., за да излезе от политическата криза, и у нас премиерите ще се въртят. Разликата е, че в Румъния има коалиция между партиите в правителството, а у нас - не.

Само след дни в Румъния се очаква първата в историята на страната ротация на премиерския пост между двете партии в управляващата коалиция, като досегашният министър-председател от Националната либерална партия Николае Чука ще отстъпи поста си на социалдемократа Марчел Чолаку. Това решение дойде след редица сложни преговори между партиите за излизане от кризата след разпадането на предишната коалиция на либералите и Съюза за спасение на Румъния, както и няколко неуспешни опити за правителство на малцинство.

Северната ни съседка постига успех през ноември 2021 г., когато се съставя новата управляваща коалиция. В състава ѝ са Социалдемократическата партия, Националната либерална пария и Демократичен съюз на унгарците в Румъния. На изборите в края на 2020 г. социалдемократите имат около 29% от гласовете, което ги поставя първи. Либералите обаче, които имат около 25%, стават коалиционни партньори със Съюза за спасение на Румъния, които пък печелят 15% от вота на избирателите. Това партньорство не продължава дълго и коалицията се разпада през есента на следващата година.

След преговори дали да има предсрочни избори, които са трудни поради естеството на конституцията на Румъния, първата политическа сила решава да си подели управлението с либералите чрез ротация на премиерския пост, съобщи 24часа.

Така Чука оглавява кабинет с 8 министри от своята дясноцентристка партия, както и 9 членове от социалдемократите и 3-ма от унгарската група, като лидерът на последната – Хунор Келемен, става негов заместник. Тази формация успява да спечели мнозинството – 318 депутати гласуват „за“, а 126 – „против“.

Първоначално депутатите от либералната партия не се спогаждат много добре с десните си колеги, които са обвинявани в корупция, но малко преди гласуването Чука им заявява, че „над всяко его и всяко политическо противопоставяне стои интересът на румънците“.

Съгласно споразумението между трите партии мандатът на настоящия премиер Чука трябва да продължи до 25 май тази година, като се очаква лидерът на социалдемократите - Чолаку, да поеме поста до следващите парламентарни избори в страната, които предстоят през 2024 г.

При ротацията в Румъния не се сменя само премиера – предвидено е  и постът на вицепремиер да се смени, като отново партиите се редуват, а няколко министерства също ще се сдобият с нови началници. Сред тях са министерствата на правосъдието, финансите и транспорта. Освен това след като Чука вече не е премиер, се предвижда той да оглави Сената в Румъния. (Парламентът на Румъния е двукамарен - съставен е от Сенат - 137 члена, и Камара на депутатите - 314 члена - б.а.)

Ротацията на премиерския пост "ще се осъществи около датата, за която се договорихме - края на май, разбира се, с известна доза закъснение, защото не искаме това да навреди по никакъв начин на дейността на правителството", заяви Чолаку в началото на тази година.

Той обаче беше категоричен, че това ще се случи. През март се появиха слухове за напрежение в управляващата коалиция, свързано с ротацията на министрите. Това е ситуация, която обикновено може да доведе до предсрочни избори. На фона на това лидерът на социалдемократите увери, че ще бъде обявена нова управленска стратегия и нов екип от министри.

Според Чолаку няма причина да не бъде сформирано ново правителство от същите партии, при положение, че сегашното успява да преодолее кризите.

В миналото партията на социалдемократа си навлече гнева на избирателите и инвеститорите заради политиките на големи разходи, включително големи увеличения на пенсиите и детските надбавки, които костваха много на Румъния спрямо инвестиционния ѝ рейтинг.

Със сформирането на коалиция и споразумението за размяна на премиерския пост настъпи краят на дългогодишното съперничество, в което партиите се бореха за всичко - от обвинения в корупция до икономически приоритети.

Чолаку обеща да продължи сътрудничеството, като се съсредоточи върху максималното използване на около 80 млрд. евро от фондовете на ЕС до края на това десетилетие.

Това включва изпращане на искания за използване на средства от програмата на ЕС за помощ след пандемията, "защото те са от първостепенно значение за икономическата стабилност на страната", каза той.

Други важни цели на коалицията са нов закон за офшорната вятърна енергия, намаляване на данъците върху доходите и предоставяне на данъчни облекчения върху заплатите, обсъжда се и данък от 1% върху оборота на големите компании, както и фокусиране върху държавната помощ за стимулиране на вътрешното производство на храни.

Чолаку също така обеща да продължи усилията за подобряване на кредитния рейтинг на Румъния. Възможно е двете партии да обмислят политически съюз преди изборите, който да осигури по-дългосрочна стабилност, добави той.