Какво се случва в ДПС? Мустафа Карадайъ пропусна знаково за партията събитие

"Няма как нация, която е разединена, институции, които всеки ден се бият и се противопоставят, да върви напред". Това каза на възпоменателния митинг-събор в местността Демир баба текке, посветен на годишнината от масовите протести на българските турци срещу асимилационната политика на комунистическия режим през 1989 година евродепутатът от ДПС Илхан Кючюк,.

Впечатляващо за първи път от събора в Разградско отсъстваше актуалния председател на движението Мустафа Карадайъ. Заместникът му в партийната йерархия депутатът Ахмед Ахмедов оправда отсъствието на председателя с преговорите, които води екипът на партията в София и предаде на присъстващите специалните поздрави от Карадайъ и благодари от негово име за подкрепата, която оказват на Движението за права и свободи през всичките тези 33 години.

В отсъствието на лидера Илхан Кючюк обяви, че на България е нужно правителство, което да изведе страната от тежките кризи - икономическа и социална, но преди това от институционалната криза. Затова по думите му всички трябва да положат усилия и е време да си протегнат ръка.

„Настъпил е моментът, в който България трябва да каже дали искаме да вървим назад и да се отдалечаваме от всички тези приоритети или да си помечтаем, че може да вървим напред. За каква еврозона, за какъв Шенген днес може да говорим, когато сме в тежка институционална криза. Кой ще ни даде доверие в едно такова състояние – Хага, Берлин, Виена? Няма да ни дадат доверие, защото ние самите не си вярваме. Не си вярваме, че можем да излъчим сигурност, че можем да бъдем друга държава - подредена държава, държава, която гледа към следващото поколение“, отбеляза евродепутатът.

Той добави, че ДПС играе голяма роля в този процес и допълни, че исторически движението винаги е имало голяма роля.

Съборът на Дебир баба теке край Исперих е по повод майските събития от 1989 г. и  т. н. "възродителния процес", процес на асимилация на българските турци от страна на комунистическите власти, включващ смяна на турско-арабските им имена с български, забрана за извършване на религиозни обреди на мюсюлманското вероизповедание, забрана за използване на турския език за общуване, както и за носене на облекла, характерни за турския етнос у нас.