Международната космическа станция остарява, какво ще я замени

След по-малко от 8 години, през 2031 г., Международната космическа станция, ще трябва да бъде свалена от орбита така, както МИР бе свалена през 2001 г. Бастион на глобалната колаборация от 1998 г. досега, животът на МКС е към своя край, а с това идва резонният въпрос – какво ще я замени?

Проектът по изграждането на Станцията започна през 1998 г. с изстрелването на първия модул – руския „Зария”. Оттогава досега астронавти от десетки страни са посещавали МКС, за да провеждат различни експерименти и да затвърждават колаборацията между държавите. Нещо повече – космическата къща се превърна в първия общ проект на бившите врагове – САЩ и Русия, след края на Студената война.

“Беше огромен проект”, спомня си Уенди Коб, експерт от отдела в Американската армия, отговарящ за изследвания във въздуха и космоса. „Една прекрасна история на сътрудничество след Студената война. Космическата индустрия на Русия беше в лошо състояние и това беше възможност Вашингтон и Москва да отворят нова страница във взаимоотношенията си и да работят заедно”.

Резултатът действително е налице още няколко години по-късно. Космическата станция е с размерите на футболно игрище и тежки над 400 тона. Обикаля планетата ни със скорост около 29 000 км/ч на цената на 150 млрд долара. Тя не е оставала празна, откакто първият екипаж стъпва на борда през ноември 2000 г. Сега обаче хардуерът ѝ остарява и това ще наложи приземяването ѝ през земната атмосфера и в океана.

Хиляди научни експерименти са проведени на Международната космическа станция както от руска, така и от американска страна. Някои от тях включват проучвания за произхода на болестта на Алцхаймер и Паркинсон, изследвания за нови агрегатни състояния на материята, разработването на нови методи за отглеждане на храна в космоса и др.

Макар голяма част от научната общественост да е съгласна, че МКС е абсолютен успех, не всички са на това мнение. Според Лорд Мартин Рейес цената е била твърде голяма. „Само от гледна точка на науката, инвестицията със сигурност не се е възвърнала. Пращането на хора в космоса е много скъпо и мисля, че бъдещето на пътуването в космоса е за милардери и приключенци”, каза той.

И наистина, НАСА вече прехвърли отговорността към изпращането на хора в космоса към частни компании. Успехите на „Боинг” и „Space X” не са за подценяване. Но въпросът какво ще замени Международната комисческа станция след практическото ѝ бракуване през 2031 г., остава висящ. План засега също няма, но една от възможностите е вместо голяма станция, в орбита около Земята да се появят няколко по-малки, но и по-специализирани. Интерес за подобно действие вече проявиха няколко компании.

Такава е „Аксиом Спейс”, която вече изпрща астронавти в орбита, използвайки ракетите на Илон Мъск. От там се надяват още през 2025 г. да могат да изпращат и закачат модули към съществуващата Международна космическа станция, които в един момент да могат да се откачат от нея и да заживеят собствен живот – като своеобразни хотелски стаи.

Дали обаче глобалното общество ще успее да обедини усилията си и да ги канализира към градежа на достоен заместител на МКС, остава неизвестно. По-вероятно е постигнатият през 2000 г. грандиозен успех, поне засега, да остане в историята като единствения по рода си, а бъдещето на човечеството в космоса да бъде поставено на пауза.