През май в „ЛИНА”: Кръвно изследване за скрит риск от инфаркт или инсулт

Защо изследванията на липопротеин (a) и hsCRP са еднакво подходящи както за пациенти с фамилна обремененост и свързани с повишен сърдечносъдов риск заболявания, така и за на пръв поглед напълно здрави млади хора и дори спортисти?

„Всеки човек трябва да направи тези изследвания поне веднъж в живота си, за да е наясно дали е изложен на допълнителен, утежняващ рисков фактор, който все още трудно се поддава на терапевтично въздействие. Става въпрос за една липидна частица – липопротеин (a), която по своята структура наподобява друга, много добре известна като „лош холестерол“ частица - ЛДЛ-холестерола. Това, което я различава от нея е един допълнителен белтъчен компонент, чиято дължина е генетично определена и остава постоянна през целия живот. Колкото по-къс е този участък, толкова по-висока е концентрацията на тази частица и толкова по-атерогенна е тя”, обяснява д-р Пламена Хараланова, специалист „Клинична лаборатория” в „ЛИНА”.

Липопротеин (a) не е продукт на метаболизма на други липопротеини, а е продукт на отделен ген, разположен в 6-та хромозома. Последни проучвания доказват, че освен като маркер за съдово възпаление, атерогенеза, калцификация и тромбоза, тя има и патогенетична роля в развитието на атеросклерозата и аортната калциноза. Структурните особености на тази липидна частица ѝ придават по-силен атерогенен, провъзпалителен и протромботичен ефект в сравнение с останалите липиди.

Европейското дружество по кардиология препоръчва измерването на липопротеин (a) да се направи поне веднъж в живота на всеки възрастен човек, за да се идентифицират хората с много високи наследствени нива на липопротеин (a) , които може да имат много висок риск през целия си живот от атеросклеротично сърдечносъдово заболяване, подобно на тези с хетерозиготна фамилна хиперхолестеролемия (наследствено обусловено заболяване, водещо до много високи нива на холестерол в кръвта). Изследването на липопротеин (a) позволява и по-коректно класифициране на граничните, сивите зони при определяне на сърдечносъдовия риск.

Изследването се препоръчва на всички, които:

● Имат известни и установени с други изследвания рискови фактори и предразположения към сърдечносъдови заболявания;

● Имат роднини по права линия с установени високи концентрации на липопротеин (а);

● Имат история за преждевременно сърдечно или мозъчносъдово заболяване;

● Доказана наследствена хиперхолестеролемия;

● При рецидивиращо или тежко протичащо сърдечно заболяване въпреки оптимални нива на LDL-холестерола, както и за изясняване на причината за неефективността на липидопонижаващата терапия;

● При пациенти с аортна стеноза с калциноза, която бързо прогресира.

Въпреки известни различия в отделните научни ръководства относно стойностите на липопротеин (a), считащи се за високорискови за сърдечносъдови заболявания, голяма част от тях приемат, че нива над 100 nmol/l предполагат повишен сърдечносъдов риск.

„Другото изследване, което сме включили в тази кампания е високочувствителен CRP, който е добре известен стратификатор на сърдечносъдов риск и маркер на хронично, нискостепенно възпаление, което придружава всички етапи на атеросклеротичното заболяване”, допълва д-р Хараланова.

Тестът за hsCRP определя с необходимата точност ниски концентрации на CRP, които обикновено се наблюдават при асимптоматични пациенти (<3mg/l). Съобразно стойностите от този тест, сърдечносъдовият риск се определя като нисък при нива под 1mg/l, среден от 1.0- 3.0 mg/l и висок при нива над 3.0mg/l. Тъй като CRP се използва и при диагностиката на инфекциозни и възпалителни заболявания, важно е да се знае, че за да може hsCRP тестът да се използва правилно за определяне на сърдечносъдов риск, то изследването трябва да се извършва при метаболитно стабилно здравословно състояние на пациента.

Стойностите на hsCRP варират с течение на времето, като тези флуктуации отразяват промени в системния възпалителен статус на пациента. Затова, препоръките на Американската сърдечна асоциация са той да бъде направен двукратно през две седмици, за да се потвърди стабилна стойност, която да бъде използвана за оценка на риска. Изследването е добре да се отложи 4-6 седмици след прекаран миокарден инфаркт, възпалителни заболявания, а при тежки операции – съобразно темпа на възстановяване. Не е желателно провеждането на изследването да става по време на месечния цикъл при жените.Тези условия са важни за постигане на стабилна стойност, която да може да бъде използвана при оценка на сърдечносъдов риск.

Нивата на hsCRP са повишени и при пациенти със затлъстяване и метаболитен синдром, тъй като мастната тъкан продуцира CRP. Така този тест напоследък успешно се използва и като маркер на затлъстяването и инсулиновата резистентност, отразявайки сърдечносъдовия риск, свързан с тези състояния.

Установено е, че високите стойности на липопротеин (а) са с по-голяма тежест като предиктор на сърдечно-съдов риск, ако се съчетават с нива на hsCRP над 2mg/l.

„Моята препоръка към пациентите е да се възползват от тази кампания, тъй като тези анализи могат да дадат ценна информация и да подпомогнат ранната диагноза на някои значими заболявания”, категорична е д-р Хараланова.