Забраната на вноса от Украйна е заради стотина агробизнесмени

Проф. Христо Даскалов, бивш шеф на Агенцията по храните, а сега депутат от ПП-ДБ, разкритикува  служебния кабинет за решението да забрани вноса на пшеница, слънчоглед и още двайсетина храни от Украйна.

Той коментира пред вестник Сега, че забраната е в полза единствено на стотина производители и търговци на зърно.

"Когато вземаме такива решения, трябва да знаем какво идва след това. Ако целта е да облагодетелстваме група от стотина производители и търговци на житни култури, от другата страна стои животновъдството, за което се вайкаме толкова години.

В момента се търси жито на цена 46-48 стотинки, а предлагането е над 60 стотинки за килограм. Това е голяма ножица. Целта на забраната е да се вдигнат цените на зърнените култури. Имаме над 60 000 регистрирани земеделски производители. Забраната облагодетелства стотина, останалите търпят негативите. Ако сега цената на фуража, с който се хранят кравите, се повиши, смятате ли, че цената на кашкавала ще пада, или ще тръгне нагоре? Цената на фуража е 75% от себестойността на млякото, месото, яйцата. ", обясни проф. Даскалов пред БНР.

Той е категоричен: "Забраняването на вноса на украински храни не беше много логично. Когато се вземат такива решения, нещата трябва да се претеглят внимателно". 
Според депутата има други начини да се решавата такива проблеми. "ЕС трябва да помогне на Украйна в тежката й битка. От друга страна ние сме разположени в Източна Европа, тези потоци от храни, които идват от Украйна, минават през нас. За нас е важно да имаме добър контрол, трафикът на украинско жито да минава, така че да достига до крайна дестинация - други страни. Това зависи от българската държава. Тя има какво да направи, така че да не се стига до нелоялна конкуренция между украинското жито и нашето. От друга страна стои отговорността и на зърнопроизводителите да не поставят на колене животновъдството в България. Иначе ще го усетим в магазините. Накрая потребителите плащат сметката", припомни проф. Христо Даскалов.

НАДОЛУ

И докато българските зърнопроизводители недоволстват от ниските цени у нас и искат над 300 евро за тон пшеница, на световните борси котировките продължават да падат. 

"Въпреки недоброто състояние на реколтата от зимна пшеница в САЩ, цените намаляват както в Щатите, така и в Европа. Засега дори информацията от Русия за очаквано по-ниско производство на зърно през идния сезон не е в подкрепа на растежа", посочва сайтът Agri.bg.

Пщеницата с доставка през май поевтиня с 0,9% във вторник на борсата  MATIF до 242,75 евро/т, като спрямо предходната година котировките падат с 40,50%. Цената на Чикагската борса е дори по-ниска - 234,70 долара/т.