Пенсионен фонд на евродепутатите пред фалит. Ще плаща ли Европа по 23 млн. евро годишно, за да го спаси?

На данъкоплатците в ЕС скоро може да им се наложи да отделят по 23 млн. евро годишно, за да спасят наследена пенсионна схема за стотици бивши служители на европейските институции, която е на път да се срине, съобщи “Политико”.

Недостигът е в размер на 308 млн. евро, а средствата в пенсионния фонд могат да покрият разходите едва до края на 2024 г. След това парите за старини на бившите европейски депутати са неясни.

“Фондът скоро ще изчерпи капитала си”, се посочва във вътрешен документ, изготвен от генералния секретар на парламента Алесандро Киокети. Той описва задаващата се финансова катастрофа като “драматична”.

Високопоставени евродепутати обсъдиха документа на среща при закрити врата в Страсбург в началото на миналата седмица. Решение обаче все още не е взето.

“Вариантът да не се прави нищо по въпроса очевидно отпада”, посочи говорител на ЕП.

Допълнителната пенсионна схема е създадена през 1990 г. от парламента. Тя бе отменена за нови членове през 2009 г. На нейно място тогава бе въведена единна пенсионна схема. Спирането на вноските на законодателите преди 14 г. отчасти е причина за тежкото положение на фонда сега.

“Мисля, че парите на данъкоплатците не трябва да се пилеят повече за структура, която, съвсем честно, малко прилича на схема на Понци. Тя граничи с престъпност”, коментира германският евродепутат Даниел Фройнд. Схемите на Понци са инвестиции с измамна цел, чийто метод на оцеляване налага непрекъснато да се привличат нови капитали.

Председателят на фонда Стивън Хюз, британски евродепутат от Лейбъристката партия в периода 1984-2014 г., заяви, че парламентът е длъжен да изпълни ангажимента си към собствените си пенсионери. По негови думи е несправедливо дори да се обмисля как да се постъпи с фонда на този етап, тъй като ЕП е бил наясно от самото начало с пенсионната схема, която е въвел.

“Тези членове се посветиха на години лоялна служба в ЕП и са огорчени от начина, по който ги третират”, добави Хюз. Според него фондът, управляван от частна компания в Страсбург, е бил добре управляван, но е трябвало да работи без никакви приходи от 2009 г. насам.

Сега той разполага с едва 55 от необходимите 363 млн. евро.

По схема членовете на ЕП плащали една трета от вноските, а институцията допълвала останалото.

“Поради прекратяването на вноските от членовете и парламента, недостатъчната възвръщаемост на инвестициите и ефектите от последователни финансови кризи, както и геополитическата нестабилност ситуацията на фонда от 2009 г. бързо се влоши”, се казва в оценката на генералния секретар. И се допълва: сумата е недостатъчна, за да се покрият бъдещите пенсионни задължения.

Ситуацията застрашава финансирания от данъкоплатците бюджет на ЕС, тъй като може да се наложи 23 млн. евро годишно да бъдат отделяни от него, за да не фалира фондът.

Документът на генералния секретар, изготвен за разглеждане от 14 евродепутати на проведената на 17 април среща, очертава три потенциални варианта. Първият е да не се прави нищо и да се остави фондът да фалира, което означава, че парламентът и данъкоплатците вероятно ще поемат задълженията. Вторият вариант е да се ликвидира фондът, след което да се предложи еднократно плащане в голям размер на бенефициентите. Третият - бедствието може да бъде предотвратено чрез затягане на пенсионните права, като например повишаване на допустимата пенсионна възраст или намаляване на изплащаната сума.

914 души, повечето от които дългогодишни евродепутати, в момента получават средно 2206 евро на месец - сравнително колкото средната пенсия на датчанин. По-високи са единствено в Люксембург, Исландия и Норвегия.