Реалните доходи растат през 2022 г., но са все по-зависими от бюджета

Сред най-важните и често обсъждани въпроси през 2022 г. – а и днес – e способността на доходите на домакинствата да не изостават повишаването на цените. В зависимост от тримесечието и източника на данните достигахме до противоречиви изводи, особено що се отнася до отделните групи и източници на доход. В крайна сметка обаче окончателните данни на НСИ за доходите на домакинствата за цялата изминала година, сочат към много малък реален ръст, но въпреки това много въпроси остават отворени, предава economic.bg.

През 2022 г. средният доход на лице от домакинство е достигнал малко над 9 хиляди лева, със 17% ръст на годишна база. Предвид високата инфлация през периода обаче това не означава много за покупателната способност на доходите. В крайна сметка обаче статистиката отчита и малък реален ръст  – 1.4%, което на практика означава запазване и дори леко повишаване на средната покупателна способност.

Тъй като разликата между нарастването на дохода и инфлацията е много малка, от много голямо значение стават особеностите на конкретното домакинство – от структурата, източниците на доход, мястото в доходното разпределение, личното потребление до голяма степен зависи дали конкретните домакинства са успели да запазят или дори увеличат покупателната си способност или напротив, да загубят част от нея. Налице са всички основания да допуснем, че домакинствата с по-бедни работещи бележат значителен спад на покупателната способност от една страна заради по-бавния ръст на доходите от заплати, а от друга – в следствие на по-агресивния ръст на цените на стоките от „първа необходимост“, в това число храните и горивата. Противно на конвенционалната логика, която бе потвърждавана в много от предходните години, домакинствата с висок дял на доходите от пенсии се представят по-добре през 2022 г., благодарение на големите повишения.

В рамките на една година има рязка промяна в доходната структура – делът на доходите от работна заплата е намалял с почти 3 пр.п., до 53.9% от общия доход, близко до стойността си от 2013 г. Това не е непременно негативна тенденция, тъй като отразява не спад в доходите на работещите, а най-вече – ръст на пенсиите. Означава и обаче че по-значителна част от приходите на домакинствата зависят пряко от държавния бюджет.

Динамиката на разходите сочи относително запазване на структурата, независимо от резките ценови изменения. На годишна база има видимо повишение – с почти 1 пр.п. – на дела на храните и безалкохолните напитки. Повишение има и при транспорта, с 0.4 пр.п. Интересно е и потреблението в реално изражение, тъй като при някои групи храни – тестените изделия, месото, млеката има лек спад на годишна база, което може да се интерпретира като леко свиване в резултат на повишените цени.

В крайна сметка се оказва, че най-черните сценарии за осезаемо обедняване в резултат на високата инфлация през 2022 г. не са се реализирали. Това обаче не означава, че няма видими пречки през подобряването на доходите и стандарта на живот в бъдеще. Най-видимата е способността на държавния бюджет, който подкрепя голяма част от ръста на доходите през изминалата година да продължи да играе тази роля на фона на забавен икономически растеж, който ще доведе със себе си и свиване на приходите на държавата. По всичко личи, че през 2023 г. – когато видим цялостен бюджет за годината, а не удължаване на стария – няма да станем свидетели на същия ръст на пенсиите, който видяхме през 2022 г. Това от своя страна означава, че запазването на изпреварващия (пък макар и минимално) ръст на доходите ще е отговорност най-вече на частния сектор, този път по линия на заплатите.