Как единият съпруг взима част от личното имущество на другия

Разбрах, че всеки има лично имущество и при развод, то си остава за него. Ако обаче това лично имущество е станало много повече благодарение на парите или принос на другият, то той няма ли право поне на част от него?

Д.У., София 

Общите правила, свързани с т.нар. лични имущества в режима на съпружеската имуществена общност (СИО), са разписани в Семейния кодекс (СК). Там е записано, че "вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити". Кодексът добавя и че съвместният принос може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството, както и че този принос се предполага до доказване на противното. Това означава, че всичко, придобито по време на брака, се счита общо. И че при прекратяване на брака по правило всеки има право на половината от имуществото. Има хипотези, в които може да се претендира за повече, за по-голям принос и т.н. Но правилото е, че съпрузите имат дялове поравно.

Тук се стига до т.нар. лични (индивидуални) имущества. В специални разпоредби СК определя, че тези обекти не са подчинени на режима на съпружеската имуществена общност, а се определят на практика от режима на разделност. Законът фактически казва кои вещи са само на единия съпруг - и в брака, и след евентуален развод. Така например лични са движимите вещи, придобити от единия съпруг по време на брака, които му служат за обикновено лично ползване, за упражняване на професия или на занаят. Лични са вещните права, придобити от съпруг едноличен търговец по време на брака за упражняване на търговската му дейност и включени в неговото предприятие. Както може да се предположи, има хипотези, в които те могат да се изразят в много големи суми.

Семейният кодекс определя и, че лични са вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение. Изрично е посочено, че те принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Или иначе казано, законът определя, че дори и наследството да е получено по време на брака, то пак си е само на съпруга наследник и представлява лично имущество.

Предвижда се дори, че "всеки от съпрузите може да сключи сделка на разпореждане с личното си имущество с трети лица" и дори с другия съпруг. Или иначе казано, всеки от съпрузите в общи линии може да прави каквото си иска с личното си имущество. Все пак има особености и ограничения примерно при разпореждането с личен недвижим имот, ако той е семейното жилище. 

Предвидено е дори т.нар. пълно или частично преобразуване (трансформация) на лично имущество. Така се считат за лични вещите и влоговете, придобити през време на брака изцяло с лично имущество. Тук основно се има предвид с пари от наследство или дарение да купиш например имот. Този имот е също за съпруга наследник или надарен. Това е пълна трансформация. Законът допуска и частично преобразуване. То е уредено във втората алинея, която указва, че може да се претендира за лично притежание на съответна част от имот, придобит с лично имущество. СК казва: когато вещните права са придобити отчасти с лично имущество, то лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна. Тази претенция става със специален иск до съда. Той може да се предяви при делба. С този иск се търси решение, с което даден имот да бъде определен като лично имущество, както и да не се дели заедно с имуществената общност. Съдът определя като личен дял толкова, колкото се докаже. Ако обаче незначителна част е с лични средства, то съдът отхвърля претенцията за личен дял.

И тук се стига до това, че СК предвижда специален раздел "Получаване на част от личното имущество". Записано е, че "при развод всеки от съпрузите има право да получи част от стойността на вещите за упражняване на професия или на занаят и от вземанията на другия съпруг, придобити по време на брака, ако са на значителна стойност и той е допринесъл за придобиването им с труда си, със средствата си, с грижите за децата или с работата си в домакинството". Дадена е възможност този иск да се предяви и преди развода, ако поведението на съпруга, който е придобил имуществото, поставя в опасност интересите на другия съпруг или на децата.

По правило обаче възможността е оставена при развода. Това означава, че ако двамата съпрузи са дали много пари за техника, оборудване или каквото и да е друго, което ползва единият съпруг, дори и в професията си, то този, който не я ползва, има право да претендира с иск. С него може да иска част от стойността на въпросното имущество. Това може да бъде скъпо хотелско оборудване или луксозно такси, или компютърна система, може да са акции, вземания от заем, наем от техника или имоти и др. На практика всичко на значителна стойност.

Важно е да се знае, че това правило и иск може да се приложат и за личните вещни права, придобити от съпруг едноличен търговец по време на брака за упражняване на търговската му дейност и включени в неговото предприятие. 

Източник: Вестник Сега