Половин милиард лева са стрували изборите за последните 2 години

Почти 520 милиона лева са излезли на данъкоплатците изборите през последните 2 години, в които наблюдаваме почти непрекъсната политическа криза. Това показват сметките на Института за изследване на публичната среда, който е анализирал направените разходи. От 2021 г. насам са били проведени пет избора за парламент и едни за президент и вицепрезидент, съобщава в. Сега.

В този половин милиард са включени и разходите, предвидени за закупуване и поддръжка на устройствата за машинно гласуване, както и за осигуряването на видеонаблюдение в избирателните секции, което беше въведено за първи път на вота на 2 април 2023 г.

ЗА КАКВО ПЛАЩАМЕ

Стойността на изборите е сумата от сбора на разходите от държавния бюджет за подготовката и провеждането им, посочват от института. Дейностите в изборния процес, които се финансират с публични средства, са свързани с подготовката и отпечатването на избирателните списъци; закупуването и изработването на необходимите изборни книжа и материали; отпечатването на бюлетините; логистичното осигуряване на администрацията; възнагражденията на членовете на избирателните комисии; компютърната обработка на данните от гласуването и издаването на бюлетин с резултатите от изборите; провеждането на разяснителна кампания за правата и задълженията на гражданите и начина на гласуване.

Размерът на направените разходи е установен на базата на план-сметките за разходите по подготовката и произвеждането на избори; решенията на Централната избирателна комисия, Агенцията по обществени поръчки, постановления и решения на Министерски съвет и др. Сумите включват в себе си само разходите на българската държава, обявени и декларирани по съответния ред.

КОЛКО И КОГА

Данните показват, че най-скъпи са били изборите 2 в 1 от ноември 2021 г., които са стрували на бюджета общо 149.6 млн. лв. Следват ги изборите от април същата година, за които са разходвани 108.8 млн. лв.

Машините и разходите за тях

От изборите през април 2021 г. машинните устройства бяха въведени във всички секции в страната с над 300 избиратели. На последвалите избори с машинни устройства се гласуваше и в много секции в чужбина.

Първоначалното закупуване на 9600 устройства струваше общо 43.2 млн. лв. Впоследствие от държавния бюджет бяха заделяни средства за поддръжка, съхранение, транспорт и логистика на машините, за софтуера им, за окомплектоване на машините и тяхното техническо обслужване и пр. Машини бяха закупени допълнително за изборите през юли 2021 г. и за тези през ноември 2021 г. Допълнителни разходи, свързани с устройствата, бяха предвидени и за поддържане и зареждане на акумулаторните им батерии.

Така общата сума за машинния вот в тези две години възлиза на 96.8 млн. лв. или около 20% от всички разходи за избори в периода. Тази инвестиция в голяма степен беше обезсмислена, след като с последните промени в Изборния кодекс се върна т.нар. смесено гласуване и се въведе ръчно преброяване на резултатите от машинното гласуване, коментират от института.

Разходите за изборната администрация

Най-голямото перо в разходите за избори за периода 2021-2023 г. са средствата за възнаграждения на членовете на районните и секционните избирателни комисии - общо 149.1 млн. лв. Общият брой на изборната администрация на това ниво варира около 80-90 хиляди души. Някои от изборите се провеждаха в условията на извънредна епидемиологична обстановка заради COVID-19 и в заплащането на членовете бе включена т. нар. "ковид добавка". С последните изменения на Изборния кодекс преди изборите от април, 2023 г. пък бе предвидено увеличение в заплащането на членовете на секционните комисии. То не може да бъде по-малко от една четвърт от минималната работна заплата.

За подготовка на членовете на секционните избирателни комисии са отделяни между 300 и 550 000 лв. В каква степен обученията са ефективни е допълнителен въпрос, още повече имайки предвид многобройните грешки в изборните протоколи, особено на последните парламентарни избори, отбелязват от института.

МОГАТ ЛИ ДА СЕ НАМАЛЯТ РАЗХОДИТЕ?

На последните избори на 2 април в 1157 секции избирателните списъци са включвали до 100 гласоподаватели. В тези секции, съгласно разпоредбите на Изборния кодекс, комисиите са имали между 5 и 7 членове. Намаляването им би довело и до по-ниски разходи в план-сметките за изборите.

От института препоръчват и да се върне използването на протоколите от машинното гласуване. Такава мярка би оптимизирала вече направените разходи по закупуването на машинните устройства, а и би улеснила работата на секционните комисии.

Освен това на всички избори от последните две години е имало по над 5 милиона поръчани, но неизползвани хартиени бюлетини. За тяхното отпечатване държавата е харчила средно по 1.5 млн. лв. на проведени избори.