Как да се освободим от предразсъдъците за идеалната връзка

Блогърката Арина Холина споделя, че преди да си потърсиш мъж, трябва да намериш себе си.

В магазина виждате роклята на мечтите си. Прелестна, идеална, с невероятен червен цвят. Влюбвате се в нея – моментално и безразсъдно.

„Не мога да живея без тази рокля! Това не е просто дреха – това е знамето, с което ще завоювам света, Луната, Слънцето!“. Вече се виждате с мечтаната си червена рокля, кожата ви сияе, косата пада на меки вълни по раменете, червилото ви също е алено, а в ръцете си държите малка сребриста дамска чанта… „Взимам я, взимам я!“, викате на продавачката. „Размер М! Или какъвто имате! Ще отслабна или ще напълнея за тази рокля!“.

Продавачката се скрива в складовото помещение и се връща със същата рокля – но зелена. Вие сте в паника. Да не са свършили червените?! Не, не са. „На вас ще ви отива повече зелена“, казва консултант-продавачката. „Само зелена и никаква друга“. Ето това са любовните връзки. Връзката е компромис – всички ни го казват. Искаш червена, а получаваш зелена. Искаш риба? Яж пилешко! Искаш да гледаш „Хепи енд“ на Ханеке? Съжаляваме, ще гледаш „Черната пантера“ на Райън Куглър (който и да е той). Потиснатите желания Дори ако сте срещнали най-приятния мъж на света, който споделя 70 % от вашите навици и вкусове, пак ще се разминавате в много аспекти. И ще започнете да се дърлите за желанията си. Как така сте се озовали във Флоренция, вместо в Берлин? Защо сте в заведение за скара, а не в рибен ресторант? Защо карате ски в планината, вместо да практикувате йога на брега на океана? Компромиси. Проклети компромиси! И Флоренция, и пържолите, и ските не звучат като лош вариант, но вие вече не сте вие. Не сте същото момиче, ако сте със зелена рокля, вместо с червена. Когато се разделих с моя съпруг № 2, около две седмици си седях вкъщи и слушах музика. И изведнъж разбрах колко рядко съм си пускала музика точно тогава, когато ми се е искало, и то точно онази музика, която ми се е слушала, и то да я слушам точно толкова, колкото искам. Един от важните моменти на женското щастие – да изпиеш бутилка вино, да си пуснеш Лейди Гага и да танцуваш по долно бельо. Колко пъти съм го правила, докато бях омъжена? Хмммм… Веднъж?

Ето това осъзнаване беше едно от най-ярките преживявания в живота ми. Това щастие, тази свобода, това усещане да съм себе си, а не някакъв човек, който постоянно отстъпва на другия. И ако се върнем на „червената рокля“, то да – никой вече не критикуваше облеклото ми. Цялата женска култура до 2010 г. ни уверява, че любовната връзка е мечтата на всяка жена. Може да имаш образование или кариера, но без мъж си никой. В любимия ни сериал „Сексът и градът“ героините не търсят секс, а връзка. Просто връзките им често започват със секс – и пак там приключват. Но не защото жените го искат, а защото мъжете са разглезени. Уж трудно време е настанало за жените в епохата на сексуалната свобода, това е вид упътване за оцеляване „Как да не изгубиш надежда, ако всичките мъже са токсични ергени“. И ние си получаваме връзката, а после още една връзка, а после още нещо като връзка, а после пак си висим вкъщи с разбито сърце и зачатъци на омраза към мъжете в душата. Точно в този момент жената може да разбере колко й е хубаво да е сама. Може да усети колко са прекрасни вечерите, когато взимаш вана с пяна, палиш си свещи, гледаш любимия си сериал – и никой не ти пречи да си живееш живота. Можеш колкото си искаш да пробваш тоалети пред огледалото – и никой няма да ходи напред-назад, спъвайки се в теб и пречейки ти да се отдадеш на хобито си.

Можеш още утре да заминеш за Виена на гости на приятелка – без да уведомяваш никого за плановете си. Можеш да поканиш колкото си искаш приятелки у дома, за да тичат из апартамента, пробвайки роклите ти, разглеждайки вибраторите ти, обсъждайки на висок глас предимствата и недостатъците на секса с не особено надарен мъж. Една моя приятелка има позната, да я наречем Оля. Та тя е прекарала цяла година сама. Сега Оля се готви за нова връзка. Тя е „купила чехли“ (първо си мислех, че това е шега, после - че Оля се е побъркала, а накрая разбрах, че така се примамвал мъж според курсовете „как да се омъжа“). Оля се готви за любовна връзка така, сякаш смята да заеме нова, по-значима длъжност. Тя знае, че ще й се наложи отново да готви вкъщи, да забрави за приятелките си, да преразгледа графика си за деня. Но това е възможният минимум – максимумът ще дойде, когато партньорът съобщи за своите навици и изисквания. Оля е реализирала се млада жена. Купила си е кола, апартамент, има добра кариера.

На 35 години е. И сега смята да стъпче живота си в прахта, само защото според нея точно това е „връзката“. „Това е нормално, нали?“, пита ни тя. И дори най-добрата й приятелка казва на висок глас, че не, не е нормално. Не е нормално, но всички жени… всички хора правят подобни неща, когато започват сериозна връзка. Някои по-малко, други – като Оля – повече. Ето така живеем – отказвайки на себе си да сме себе си. Аз ли? Че това важно ли е? Най-важното е да имам мъж до себе си! Големият въпрос е „Защо?“. Секс можем да получим където и да е, с когото и да е. Емоции също. Общуването е достъпно – в епохата на социалните мрежи и медии дори е повече от необходимото. Дали не е заради общественото мнение? Всички си имат мъже, а ти – нищо? Мама се притеснява? От една страна това е проблем. Когато моя приятелка се раздели с партньора си, всички започнаха доста неохотно да я канят на гости. Защото на „гостито“ всички са женени, а тя е свободна и разбира се само чака да отмъкне мъжа на някоя от познатите си. Това е ужасно, но често се среща. От друга страна – може пък да не са ни притрябвали такива приятели? Ако си с всичкия си, защо ще общуваш с тези крокодили? Жените и отчаянието Според мен жените имат две страшни кризи в живота си. Втората идва малко преди 40-тата годишнина – именно тогава жената изпитва страха от старостта с пълна сила.

Първата криза е малко преди 30 години, когато осъзнаваш, че още не си омъжена и нямаш деца. Такава жена от 30 до 35 години изпитва лудо желание да създаде семейство. Тя е готова да слуша всякакви ведически гурута, да започва всякакви връзки, с когото и да било – стига мъжът да свикне и да остане с нея. Обикновено схемата е следната – тя е на 33, наскоро се е разделила с партньор, който дълго време не й е предлагал брак. Живее сама, отбелязва успехи в работата, често пътува, има страхотни приятелки, с които се забавлява добре. И изведнъж осъзнава, че ако не се омъжи, животът й приключва. И тя започва да пречупва себе си. Започва да слуша всякакви глупости (спомнете си как Шарлот от „Сексът и градът“ заяви, че вече ще се среща само с омъжени приятелки, защото те имали „правилната карма“?), може да зареже работата си (защото кариерата изкривява „женската чакра“), търси в мъжете баща и съпруг (а не събеседник или любовник).

Тя купува мъжки чехли, булчинска рокля, записва се на курсове по готварство, на курсове по орален секс… Общо взето от преуспяла, умна и съвременна жена става проститутка. И всичко това вместо да се наслаждава на живота си. Вместо да се радва на успехите си. Вместо да цени времето, което прекарва насаме със себе си, с приятелите си, с любимите си филми. Жената не може да бъде сама – струва й се, че хората я презират заради това. Но тя не е сама – тя винаги е съпроводена от онова „обществено мнение“, което е по-лошо от всеки съпруг-насилник. „Ами като се прибираш вкъщи сама и апартаментът е празен – не се ли натъжаваш?“, питат ме такива познати.

Не! Апартаментът не е празен! В него съм АЗ! И аз съм голямо нещо! Запълвам изцяло и жилището си, и живота си! Толкова голяма съм, че ако допусна в живота си друг човек, ще трябва да режа части от себе си – и от това много ще ме заболи. Рецептите на щастието Ако жена, която вече е на 30+ и не се нуждае от финансова подкрепа, се чувства „непълноценна“ и бие тревога като църковна камбана – значи й е време не да се омъжи, а да отиде на психотерапевт. Много ясно, че може да се влюби, да се омъжи, да роди деца – но не защото „трябва“, нито защото без това страда от чувство за празнота и самота. Връзките, мъжете, децата, кучетата – те не запълват тази празнина.

А само отвличат вниманието на жената от вътрешните й проблеми. Ако човек се чувства зле със себе си – винаги ще му е зле, без значение дали има някой покрай него. Единственият начин да не превърнеш живота си в купчина безсмислени руини е да направиш така, че да ти е добре със самата себе си. „Имам нужда от това, от което нямам нужда!“ е първият признак на депресията. За каквото и да става дума – за новата рокля или за бъдещите деца. Ако нещо не те устройва, но не можеш да разбереш какво точно – обърни се към лекар. Другите може да имат съпруг, бебе и ипотечен кредит – но да нямат щастие. Те са се сдобили с всичко, което „трябва“, но не са станали щастливи. Ако не можеш да дадеш отговор на въпроса „Защо се чувствам толкова зле без мъж?“ – значи проблемът не е в мъжа. И да – мъжът няма да те спаси. Въздишали сте цяло детство над образите на рекламното семейство – къща, градинка, лабрадор, дечица, пълно разбиране и любов до гроб? Амиии… Вие лесно се връзвате да купувате мечти. Мечтата на производителя на мляко, на възглавнички за диван, или мечтата на майка ви, която умира от скука и иска внуци. Но това не е вашата мечта. Това е просто рекламен трик. Вашите фантазии за Мъжа, който ще ви отърве от самотата, са просто реакция на добрия маркетинг. Но не отразяват реалния живот.

Ако искате да получите живот, а не бутафория, замислете се за какво ви е нужна любовната връзка, за какво ви е мъж, дали това е нужно на вас или на вашите „доброжелатели“, какво ще изгубите и какво ще намерите? И дали си заслужава именно за този човек да изгубите себе си? Сигурни ли сте, че той ви прави толкова щастливи, че заради него да се откажете от „мечтаната червена рокля“ и да носите оттук нататък само зелената?

Източник: Woman.bg