Латинска Америка - поле на дипломатически сражения между Тайван и Пекин
Тайван и Пекин водят в Латинска Америка същинска дипломатическа война – решението на Хондурас да установи официални връзки с Китайската народна република е поражение не само за Тайпе, но и за Вашингтон, чиято сфера на влияние бяха някога централноамериканските страни.
Следващата битка ще бъде в Парагвай, където кандидат-президентът, изпратен от опозицията на изборите в края на април – Ефраин Алегре, обяви, че ако спечели вота, ще преразгледа отношенията на страната с Тайван.
Само 13 държави все още поддържат днес отношения с националистическия остров. В Латинска Америка и Карибите това са Гватемала, Белиз, Парагвай, Хаити, Сейнт Китс и Невис, Сейнт Лусия и Сейнт Винсент и Гренадини. В останалия свят – Светият престол, Свазиленд в Африка, а в Тихия океан Науру и архипелазите Маршалови острови, Палау и Тувалу.
Президентката на Тайван Цай Ингвен ще посети тази седмица Гватемала и Белиз, за да ги насърчи да не последват примера на Хондурас, а и на Коста Рика през 2017, на Салвадор през 2018 и на Никарагуа през 2021 г.
"Сблъскваме се с геополитическо пренареждане на света", който "вече не е еднополюсен, а многополюсен" и комунистически Китай представлява "един от имперските полюси, който се закрепва в региона – не само в Централна Америка, но и в цяла Латинска Америка", обяснява пред АФП Сойла Мадрид, бивша преподавателка от Националния университет на Хондурас.
"Хондурас играе не само икономическа, но и геополитическа роля, тъй като САЩ винаги са разчитали на Хондурас от геополитическа и военна гледна точка поради седемте военни бази", изградени там от американците, изтъква тя.
Воден от принципа за "един Китай", Пекин не разрешава на никоя страна да поддържа дипломатически отношения едновременно с континентален Китай и с националистическия остров.
"Много е трудно за Парагвай (евентуалното решение) да установи дипломатически връзки с Китай, дори ако не бива да забравяме, че политическият натиск е твърде силен" и "теренът е подготвен" за Пекин, коментира бившият парагвайски външен министър Еладио Лойсага.
На същото мнение е и парагвайският анализатор Ектор Кристалдо: "И да спечели опозицията, не вярвам, че тя ще може да промени дипломатическите отношения с Тайван."
"Изоставени" от САЩ
Парагвай е последната южноамериканска страна, поддържаща отношения с Тайван, тъй като регионът "в течение на много години бе изоставен от нашия северен брат" – Съединените щати, отбелязва бившият шеф на парагвайската дипломация.
Латинска Америка обаче е арена на борба между Пекин и Тайпе още от 1949 г., когато комунистите вземат властта на континента, докато националистите се оттеглят на остров Тайван. Последният, на който живеят днес 23 милиона души, е смятан от Пекин за бунтовническа провинция и КНР не спира да повтаря, че ще си я върне - ако трябва, и със сила.
Хондураският социолог, журналист и коментатор Пабло Кариас се възползва от случая, за да открои един парадокс: "Съединените щати ни препоръчват да не установяваме отношения с Китай" – за разлика от тях самите. Един вид "правете, каквото казвам, а не каквото правя", иронизира той.
Ако ставаше дума за игра на шах, би изглеждало, че Тайван е на път да изгуби партията . . . Според анализатора Сун Вън-ти обаче националистическият остров всъщност има днес повече "международна видимост".
"Тайван разбираемо е леко натъжен" от решението на Хондурас, но островът "разглежда приоритетно" връзките си с "водещите" страни в света като САЩ, Япония, Австралия и Европа, разсъждава този специалист по тайванските въпроси от Австралийския национален университет.
Освен това, подчертава той, "Тайван играе все по-важна роля в глобалното стратегическо съперничество между Съединените щати и Китай". "Тайван и до днес е най-стабилната либерална демокрация в китайскоезичния свят" и "добива символично значение", допълва експертът.
Накрая, посочва наблюдателят, островът има в момента повече "международна видимост", доколкото се споменава в съвместни декларации на Г-7 и други многостранни форуми. (БТА)