Картелът се доказвал трудно, може ли КЗК да принуди търговските вериги да свалят цените?

КЗК не се занимава с цените на стоките, защото комисията не е ценови регулатор. Ние се занимаваме с нелоялни търговски практики, образуваме дела в случай, че имаме съмнения за картели. Това каза председателят на Комисията за защита на конкуренцията Юлия Ненкова в студиото на "Денят започва с Георги Любенов" по БНТ.

Картелът всъщност е споразумение и забранена практика за съгласуване на цени, на пазари, на разделяне и определяне на клиенти, обясни тя. 

Ще бъдат разгледани всички сигнали и жалби по отношение на цените и да може да бъдат обобщени, да се анализира състоянието на пазара и съответно, ако се окаже, че това е така, да бъдат предвидени и санкции.

"При доказване на картел следва процедура, в която изслушваме заинтересованите страни, каним ги на открито заседание, на което те излагат своите възражения. Първо, повдигаме определение за извършено нарушение, връчва се на страната и тя има право в определения в закона срок да направи такова възражение, да го изслушаме и след което постановяваме решение", обясни Ненкова.

По думите ѝ, решенията на КЗК могат да бъдат обжалвани пред ВАС, а тези за нелоялна конкуренция се обжалват пред Административен съд - София-област. Когато КЗК установи картел обаче, от там няма как да заставят търговските вериги да намалят цените на стоките, добави тя.

"По принцип картелът много трудно се доказва. Европейската практика е такава, че като време се изисква време между 5, 8 и 9 години. И не случайно мандатите на тези органи там са такива, а само в България мандатът е с най-малък срок", обясни Юлия Ненкова.

От 6-7 месеца КЗК наблюдава тези сигнали за проблем на пазара. Едновременно с това комисията следи и нелоялните търговски практики - като нелоялно привличане на клиенти, дъмпингови цени и всички онези текстове от закона, които регламентират нелоялната търговска практика.

По отношение на картелите, шефът на КЗК обясни, че това е много сложно за доказване, защото договарянето е вербално, а не писмено. А за да докаже комисията, че има такива договорки или съгласувана практика между тях, това трябва писмено да се докаже.