Полша и Турция ни хранят с плодове и зеленчуци, а Франция - с масло
Разнообразна и доста динамична е географията на вноса на хранителни стоки в България. Две неща обаче са константни от години - Полша и Турция са най-големият вносител на плодове и зеленчуци у нас и в България на практика не се произвежда масло от прясно мляко, защото го внасяме от Франция. Това каза за “24 часа” председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата Владимир Иванов.
Когато вносители преценяват, че е изгодно, или в определени сезони, дори пресни зеленчуци се докарват от доста отдалечени от нас държави.
В много хипермаркети например напоследък има картофи, внесени от Египет и от Франция. Чесън от години насам се внася чак от Китай, а екзотични плодове редовно и от години се транспортират от Чили, Еквадор, Колумбия, Коста Рика, Виетнам, Перу, Индия.
Суровини за хранителната промишленост на практика се внасят и от другия край на земното кълбо, например от Индонезия и Виетнам.
Оранжерийните зеленчуци в този сезон се внасят предимно от Турция и по-малко от Гърция. Албания обаче през последните години също засили производството на домати и краставици и заедно със Северна Македония осигуряват немалко домати, краставици, тиквички, патладжани и зелени салати, обясни Иванов. Според него трудно може да се прецени каква част от тези зеленчуци по сергиите и в магазините са осигурени от внос, но примерно през февруари у нас почти няма производство на домати и краставици и може би към 70-80% от тях се внасят от съседите.
На пазара има и малки количества домати от Испания и Нидерландия.
Полша има огромно производство, но не на оранжерийни зеленчуци, а на картофи, зеле, лук, моркови и др. Оттам идват и към половината от ябълките на нашия пазар, но напоследък тази дестинация се конкурира с Германия и Италия. От последните две държави се внасят и много круши, сливи и други плодове.
Причината да нямаме производство на масло от прясно мляко е, че във Франция себестойността му е много ниска и на практика излиза по-изгодно да се внася. В България в момента само две мандри произвеждат такова масло, а останалите го правят с помощта на сухо мляко. От Германия също се внасят определени количества масло от мляко, но далеч не всички немски масла са такива, има и със сухо мляко.
Суровините за хранителната промишленост не само в България, а почти в цяла Европа се докарват от много далече. Палмовото масло например е чак от Индонезия и само от време на време идват малки количества виетнамско.
Слънчогледът за олиото също не е само български, около трийсетина процента от него в момента е украински.
В същото време ние произвеждаме слънчоглед около 3-4 пъти над потребностите ни, но голяма част от него се изнася за Западна Европа.
Същото е и с яйцата – сега една трета от произведените у нас се изнасят за Западна Европа. На българския пазар в момента се задоволяваме с останалото и с внос от Румъния и Полша.
Според търговци в момента се подготвят за внос огромни партиди полски яйца с бели черупки, които ще залеят пазара в навечерието на Великден. Това най-вероятно ще породи поредните протестни реакции на родни производители за подбиване на цените им, но истината е, че те всъщност печелят доста добре от износа на своята продукция в момента.
Имаш право в селския си двор да отглеждаш до 2 крави, но трябва за тях да имаш законно изградени условия, със строителни разрешителни, трябва да имаш краварник, склад за сено, и да имаш партида към ВИК за да са сигурни, че имаш вода да поиш тези две крави. След това кмета на селото трябва да ти опише маршрут, из селото за да ги изкарваш на паша, но трябва лично да почистваш , ако кравите ти оакат маршрута. Ако решиш да колиш крава трябва да я закараш в кланница и да си платиш, за заколване и транжиране, а ако крава умре у вас, трябва да си платиш един вид аутопсия да ти напишат документ от какво е умряла. Ограничението до 2 крави е нарочно, за да може никое семейство да не е съгласно да изпълни всички условия заради две крави.