Само не гледайте изкъртената зад вас тухлена стена

Историята за това, че ковид пандемията произлиза от „теч” в лаборатория винаги е бил „задната вратичка” на един измислен наратив, който цели да подсили това, че самата пандемия е реалност, като в същото време се представя като подтиснатата от медиите алтернатива. Знаете ги – тези алтернативи, които просто ей така се промъкват на заглавната страница на Wall Street Journal. Същата тази история в крайна сметка ще бъде използван за да зарови веднъж завинаги всяка надежда, че 2020-2021 г. ще се окажат годините, които най-накрая да ни „събудят” за това какво представлява модерното лице на геополитиката.

Помните ли гротескния спектакъл, в който до този момент враждуващи световни лидери един по един се изредиха да повтарят едно и също нещо, да говорят за камиони с трупове, техни придворни „експерти” да дават акъли и съвети? Да, много хора биха искали да забравите.

Помните ли колко очевидна стана точно тогава скритата истина за това какви са всичките световни политици? Малки актьорчета, рецитиращи думички, внимателно подбрани точно за тях, всичките забързани да правят това или онова, което сили, които до този момент не подозирахме, че съществуват, им бяха заръчали да правят?

В един момент всички те рязко се смалиха, станаха абсурдни – с маските си, с костюмите им, говорещи в един общ глас, който дори не им принадлежи. Какофония от едни и същи изтъркани фрази, изречения, абзаци... книги. Всичките. Запад и Изток. Ляво и Дясно. Путин и Байдън. Тръмп и Си. Всички рязко забравиха различията си. Всички рязко забравиха враждата. За да продадат една лъжа.

А помните ли шокът, който някои изживяха когато разбраха простата истина? За Бога, та те всичките са едни и същи и работят заедно! Да, някои го помнят, други са го знаели винаги. Че светът никога не е бил това, което сме си мислели, че е.

Всъщност ковид пандемията трябва да изстреля едно чисто ново политическо повествование. Трябваше да бъде края на конфликтите, да покаже, че когато е „необходимо”, светът може да се изправи срещу „общата невидима заплаха”. И политици, и медии чинно получиха новия сценарий и режисьорът, зовящ: „Добре, хора, в тази сцена сега вече не сте врагове. Виждате, че човешките същества трябва да работят заедно, за да преодолеят тази екзистенциална заплаха”.

Планът изглежда беше да прекарат колкото се може по-бързо „Новото нормално” – този обществен кошмар, съпътстван с локдауни, отнемане на свободи, церемониално маскиране, дигитални документи, полицейски проверки и най-лошото – смърт.

За едва 6 месеца, трябваше да бъде изпълнен 10-годишен план, сякаш готвен с десетилетия. Доста смела идея, контрастираща с обичайното пълзене при прокарването на подобни идеи. Беше лудост. И не проработи.

Факторът „Страх” никога не стана толкова голям, колкото се очакваше. Привидното „несъществуване” на заплахата също беше проблем. Хората не искаха да се съгласят. Поне една немалка част от тях. А кукловодите трябваше да се съобразят. И сега Новото нормално, така тачено от глобалистите, остава наполовина построен затвор. Още работят по него, но по традиционния бавен метод, познат през годините. Стъпка по стъпка, една малка цензура след друга, едно малко законопроектче след друго. Междувременно това, което се иска от нас наистина, е да спрем да мислим за това, което стана през последните 3 години.

То не се случи!

Не видяхме как диаметрално противоположни и враждуващи световни лидери изведнъж спрях да са автономни в решенията и да се мразят и започнаха да блещят едно и също!

Не видяхме как същите те приеха сякаш друга персона и по сигнал започнаха да продават лъжа след лъжа, като сами се опровергаваха седмица след седмица и месец след месец!

Не изглеждаше изобщо по такъв начин, че всички те играят от един и същ отбор!

Не видяхме по никакъв начин колко изкуствена и изпълнена с актьорско майсторство е модерната политика!

Не видяхме и какво става зад завесата...

Новото нормално? Моля ви, та то си беше просто старото! А и между другото – ако може, спрете да ползвате тази изтъркана фраза...

Голямо зануляване? Това пък какво беше?! Нищо.

Не, вие бъркате. Въобразявате си. Вярвате в конспирации.

Глобалната политика не е театър. Конфликтите не могат просто ей така да се прекъснат във всеки един удобен момент. Ако това е ставало някога, то е било по случайност.

Всъщност даже вижте! Ей там започна война. Не можахме да я предотвратим. Със сигурност не можем и да я спрем.

Виждате ли? Всичко си доброто старо нормално.

А, още нещо – ковид беше биооръжие, изтекло от лаборатория. Признаваме си. Бяха руснаците. Или тия гадни янки. Или китайците. Или иранците. Може и ИДИЛ. Или израел. Абе, изберете си страна. Която и да е. Няма значение като цяло.

Стига да забравите напълно най-важния урок, който някога може би сте научавали за истинската природа на геополитиката. Защото ако го запомните, с нас може би е свършено, пък вие може да се освободите от оковите. А ние не искаме това. Буден и свободен свят? Ужас.

Просто се върнете към това, което знаете толкова дорбе. Старото шоу, познатите песни. Стойте си на седалката в театъра. Знаете добре, че искате. Тук е топло и сигурно. Купувайте си от нашите пуканки, гледайте нашите представления, викайте за избраните добри, и съскайте на избраните лошковци. Само не гледайте изкъртената зад вас тухлена стена.

А ако все пак я погледнете, представете си, че не сте я гледали. И докато затворите не са свободни, те все пак са прекрасно и сигурно място, нали?