Петър Попчев ще лежи 20 години за убийството до жп гарата в Бургас, реши окончателно съдът

След решение на ВКС Петър Попчев ще изтърпява наказание „лишаване от свобода“ за срок от 20 г. за убийството през 2016 г. в градинката до ЖП гара Бургас на Николай Г., съобщава пресцентърът на съда.

С Решение № 65/13.02.2023 г. по наказателно дело № 805/2022 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) изменява решението по в.н.о.х.д. № 216/2021 г. на Апелативен съд – Бургас в частта, в която е потвърдена първоинстанционната присъда досежно присъденото обезщетение за имуществени и неимуществени вреди на Катерина Г., ведно със законните последици, и първоинстанционната присъда в същата част, като осъжда подсъдимия Петър Попчев да заплати на гражданския ищец Симеона Й., правоприемник на починалия граждански ищец Катерина Г., обезщетение за имуществени вреди в размер на 1500 лв. и за неимуществени в размер на 120 000 лв. Оставя в сила въззивното решение в останалата му част. Решението не може да се обжалва.

Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимия и на частния обвинител и граждански ищец Симеона Й. срещу въззивното решение, с което е потвърдена присъдата по н.о.х.д. № 287/2019 г. на Окръжен съд – Бургас. С нея Петър Попчев е признат за виновен в това, че на 18.06.2016 г. срещу 19.06.2016 г. в градинката до ЖП гара Бургас при условията на опасен рецидив и по хулигански подбуди умишлено умъртвил Николай Г., като му нанесъл множество силни удари с ръце и крака по главата и лицето, вследствие на което му причинил черепно-мозъчна травма и изпадане в състояние на кома, продължило до смъртта му на 03.07.2016 г., като убийството е извършено по особено мъчителен начин за пострадалия и с особена жестокост. Наложено му е наказание „лишаване от свобода“ за срок от 20 години. Осъден е да заплати на гражданския ищец Катерина Г. 1500 лв. обезщетение за имуществени вреди и 120 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, а на гражданския ищец Симеона Й. 80 000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди.

Тричленният състав на ВКС приема касационните жалби за неоснователни.

По повод на доводите в жалбата на подсъдимия върховните съдии приемат, че въззивната инстанция е изготвила изключително прецизни мотиви, в който е обсъдила детайлно и задълбочено цялостния доказателствен материал, събран по делото. Не се констатира твърдяното преиначаване на показанията на свидетели в съдържателно отношение, а мотивите за отхвърляне на част от заявените от тях обстоятелства не търпят критика. Не се откриват изводи на съда, които да почиват на предположения или хипотези. Авторството на деянието в лицето на подсъдимия е изведено въз основа на прецизен анализ на относимите към този извод доказателствени средства: показанията на свидетели, веществените доказателства, заключенията на ДНК експертизите и пр. При така установената фактическа обстановка от въззивния съд материалният закон е приложен правилно.

Пред касационната инстанция се прави искане за преквалифициране на престъпното поведение на подсъдимия в по-леко наказуемо престъпление. В мотивите си върховните съдии пишат, че за да е налице неизбежна отбрана, респективно превишаване на нейните предели, е необходимо на първо място да се констатира наличието на противоправно нападение от страна на пострадалия спрямо личността или правата на подсъдимия или на другиго, каквото по настоящото дело не е установено. Твърденията, че пострадалият Николай Г. е нападнал с нож подсъдимия категорично са опровергани от показанията на свидетели, както и от писмените доказателствени средства – протоколи за оглед на местопроизшествие, от които е видно, че нож не е намерен нито на мястото на извършване на деянието и в близкия до него район, нито в контейнера за смет, където е бил изхвърлен сакът на пострадалия. При това положение касационният съд се съгласява с извода на въззивния, че противоправно нападение от страна на пострадалия спрямо подсъдимия не се установява, а след като такова не е налице, то липсва институтът на неизбежната отбрана, респективно превишаване на нейните предели.

Що се отнася до справедливостта на наложеното наказание, налице са две противоположни искания – от частния обвинител за налагане на наказание „доживотен затвор“, а от подсъдимия за намаляване на размера на определеното наказание „лишаване от свобода“. Върховните съдии се съгласяват с преценката на решаващите съдилища за това, че справедливото наказание, което подсъдимият следва да понесе, е „лишаване от свобода“ в максималния размер, предвиден в разпоредбата на чл. 116, ал. 1 от НК, а именно 20 години. Налице е значителен превес на отегчаващите обстоятелства над смекчаващите, правилно отчетени от Апелативен съд – Бургас. Съдебният състав на ВКС не намира основания да намали размера на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“, нито пък да отмени въззивното решение и да върне делото за ново разглеждане на апелативния съд с оглед налагане на наказание „доживотен затвор“. Определеното наказание от 20 години „лишаване от свобода“ е достатъчно строго, за да удовлетвори целите по чл. 36 от НК, като способства за осъществяване на превантивно психическо въздействие върху други неустойчиви членове на обществото, даде възможност на подсъдимия в един значителен период от време да осмисли поведението си и да се поправи, а също така да създаде и обективни условия, които да отнемат възможността му да извърши нови престъпления.

Касационният състав констатира, че след конституирането на Симеона Й. в качеството ѝ на граждански ищец в правата на починалата ѝ майка обезщетението за имуществени и неимуществени вреди се дължи на нея и в този смисъл въззивното решение и първоинстанционната присъда следва да бъдат изменени, посочва още пресцентърът на ВКС.