Няколко ключови фактора, които могат да променят съществено вота на 2 април

21 партии и коалиции ще участват в поредните извънредни парламентарни избори, насрочени за 2 април. Днес изтече и срокът за регистрация на кандидат-депутатските листи. Картите са раздадени. На 3 март стартира предизборната кампания.

На пръв поглед не ни чака нищо ново. Главните действащи лица са ясни. И около ръба на бариерата за парламента, изглежда, няма промяна в субектите.

„Червените линии“ също не са променени. Основната е кой би могъл да направи компромис да управлява заедно с ГЕРБ и ДПС и кой – не.

А и кандидат-депутатските листи не търпят големи корекции.

Все пак следва да отбележим и някои разлики с предишните избори, които може да поразбъркат сериозно схемата.

На първо място, това са промените в изборните правила. Завръщането на хартиената бюлетина и на ръчното броене на гласовете може да доведе до доста по-различен резултат. Ръководството на МВР от няколко седмици алармира, че реабилитацията на хартиения вот ще увеличи опитите за фалшификации и купуване на гласове. Подозренията обичайно падат основно върху ГЕРБ и ДПС.

За първи път ще има и видеонаблюдение при броенето на гласовете. Така или иначе, очаква се да се завърне напрежението в секционните избирателни комисии при предаването на изборните книжа. Причината е, че гласовете ще се отчитат много по-бавно. Протоколите ще са пълни грешки, които ще трябва да се поправят при предаването на документите в районните избирателни комисии. Това ще върне хаоса и нощуванията на ръководствата на комисиите в преброителните центрове.

Всичко това има потенциала да пренареди поне няколко депутатски мандата в една или друга посока. А то може и да се окаже ключово за съставянето на правителство. Припомняме, че в последния парламент на ГЕРБ-СДС не им достигнаха едва няколко гласа, за да излъчат кабинет с премиер Николай Габровски. Формацията на Бойко Борисов тогава получи 113 „за“ - от ГЕРБ-СДС, ДПС и „Български възход“ (БВ). Още десетина мандата към съответните играчи на предстоящите избори могат да променят коренно ситуацията.

Тя обаче може да се усложни, ако партията на Стефан Янев не прескочи бариерата за влизане в 49-ото Народното събрание.

Друго интересно около 4-те процента е, че лидерът на „Има такъв народ“ (ИТН) шоуменът Слави Трифонов отново ще се кандидатира за депутат. Последните социологически проучвания дават вот за ИТН малко под бариерата. Партията стартира и подписка за референдум за президентска република. Дали това ще й помогне да се завърне в парламента, предстои да разберем. Но ИТН е партия с непредвидимо поведение. Формацията на Слави Трифонов продължава да се държи като „антисистемен“ играч и евентуалното й влизане в Народното събрание ще има допълнителен дестабилизиращ ефект.

Нов ключов момент, изглежда, обаче е предизборната коалиция между „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ (ПП-ДБ). Засега социологическите проучвания не показват синергичен ефект – резултат по-голям от механичния сбор от вота за двете политически сили. Все пак не е изключено новата формация да обере допълнителен периферен анти-ГЕРБ вот, но той едва ли ще е много голям. Т.е. това няма потенциал да промени съществено политическата ситуация в следващия парламент.

Друг нов момент е в лявото пространство, което като че ли се свива все повече и повече. Конфликтите в БСП и самозатварянето на партията не предвещават добър изход за нея. Социолозите също не отчитат положителен тренд при „червените“.

За сметка на това се появи нова коалиция „Левицата“ - на отдавнашни и съвсем пресни отцепници от БСП. Тази формация има малък потенциал да прескочи бариерата, но вероятно ще „отвлече“ още избиратели от соцпартията.

Това и прогнозираният допълнителен поне лек ръст на „Възраждане“ ще усложни още повече задачата за съставяне на правителство в следващия парламент. Партията на Костадин Костадинов е „червена линия“ за ПП-ДБ, а и самата тя поне засега не е склонна да влиза в коалиция с никого. И това вероятно ще продължи, докато вотът за тази формация не тръгне надолу.

Трябва да се отбележи и значителното редуциране на броя на участниците в изборите. След като вчера и партия ПРАВОТО се отказа от регистрацията за вота на 2 април, на терена остават само 21 играчи. А на последния вот през октомври 2022 г. те бяха цели 29. Т.е. сега участниците намаляват с над една четвърт. Това говори, от една страна, за окрупняване на политическото пространство, а от друга, за изтощение на микропартиите.

Дали ще има ефект от новите санкции по „Магнитски“ е трудно да се прогнозира. Те удариха по ГЕРБ, БСП и ДПС. Но не бива да се подценява това, което ще последва през идните няколко седмици на последната права, т.е. по време на предизборната кампания.

Понякога малки на пръв поглед събития може да предизвикат значителен ефект върху избирателите и тяхната активност. Един от емблематичните примери, сочен от анализаторите, е речта на лидера на ДПС Ахмед Доган в село Кочан няколко дни преди парламентарните избори през 2009 г. Думите му „властта е в моите ръце“ за разпределението на „порциите на финансирането в държавата“ доведоха до мощен прилив на гласове към антикорупционната тогава ГЕРБ, което й позволи да управлява самостоятелно и в пълен комфорт по време на кабинета „Борисов 1“.

Подобно събитие, свързано с някой висш представител на ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС или ДПС, би могло и сега да има решителен ефект за това везните да се наклонят по-силно в едната или другата посока. Което пък да разчупи политическия клинч в държавата. Това обаче би било извънредно събитие и на този етап изглежда малко вероятно.