Гинка Станчева си отиде обидена

Една от най-обаятелните актриси в българското кино и театър Гинка Станчева издъхна на 90-годишна възраст. „Сбогом, Гинче! Една част от мен си отива днес от мен, осиротявам за пореден път, сега и без теб, скъпа приятелко! Болката е разкъсваща и празнината в сърцето ми ще бъде вечна, до последния ми дъх. Почивай в мир, усмихната вълшебнице!“, написа във фейсбук нейната колежка и близка приятелка Емилия Радева, пише вестник Ретро.

„Гинка Станчева – естествено красива и талантлива, по нищо не отстъпваше на актриси от световна величина… Сбогом, скъпа Гинке! Незаменима личност, достойна гражданка, неповторим талант и прекрасна колежка. Светлина и Мир!“, бяха думите на сина на Апостол Карамитев – Момчил Карамитев.

Животът на Гинка Станчева е низ от театрални и филмови върхове, а за красотата ѝ и днес се носят легенди. Родена е на 15 юни 1932 г. в София. През 1955 г. завършва ВИТИЗ в класа на проф. Стефан Сърчаджиев. В края на 50-те години на миналия век тя е една от най-големите звезди на българското кино. Всенародна любов ѝ носят филмите „Любимец 13“ и „Специалист пo всичко“, където си партнира с Апостол Карамитев.

Гинка Станчева е първата българска актриса, преминала по червения килим в Кан, където „Земя“ на Захари Жандов е първият български филм, показан на най-престижния фестивал. Там двамата са бурно аплодирани от световния елит на седмото изкуство – Бриджит Бардо, Елизабет Тейлър, Федерико Фелини и Джулиета Мазина. А председател на журито е Андре Мороа. Това се случва през 1957 г. С ролята си на Цвета от „Земя“ Гинка омайва киновеличията в Кан. 23-годишната красавица се появява на премиерата в българска народна носия и омагьосва зрителите в операта, където текат прожекциите. Никой не познава младата българка, но публиката става на крака и дълго я аплодира.

„Никога няма да забравя тези искрящи очи. Емоциите и щастието бяха безмерни“, прави реверанс към красивата българка Андре Мороа.
В Кан Гинка Станчева е в един хотел с Федерико Фелини и Жулиета Мазина и с тях всяка сутрин си казват „Бонжур“.

Веднага след „Земя“ започва нейната серия екранни партньорства с незабравимия Апостол Карамитев, които карат публиката из цяла България да ги мисли за романтична двойка. „Заредиха се „Специалист по всичко“, „Любимец 13“. Когато бях в Благоевградския театър и обикаляхме този прекрасен Пирински край, отидохме в Петрич, а аз отидох на баня. И касиерката ми казва: „Ама вие с Апостол, нали?...“ „Е, какво с Апостол – отговарям аз. – Ние сме прекрасни колеги, приятели.“ Хората сигурно са си мислили за нас като за двойка, защото играехме любовни роли!“.
Освен с образите си в киното Гинка Станчева се прочува и като име от трупата на Народния театър за младежта, където изиграва почти всички Шекспирови героини. В златните години на Младежкия Гинка тръгва с часове по-рано от вкъщи преди представление, за да се наприказва с хората, които я спират на улицата. По същия начин актрисата се държи и в звездния си час в Кан. Не отказва на никого автограф. Подарява снимка и на пиколото в асансьора на хотела, а той на другия ден ѝ признава, че я закачил над леглото си.

Голямата любов на обаятелната Гинка е Пейчо Пейчев, двамата завършват заедно ВИТИЗ и заминават по разпределение в Благоевград. Всъщност разпределеният е Пейчо, а Гинка следва повика на сърцето си и отказва предложения за Бургас. На провинциалната сцена двамата играят Ромео и Жулиета. Той е първата и единствената любов на красавицата. Обичат се и се ревнуват с огромна сила. Пейчо нарежда да свалят неин портрет от витрината на Младежкия заради разголената ѝ гръд. Върволицата от зяпачи е огромна. „Как може да търпиш подобно нещо!“, негодува съпругът ѝ и нарежда на персонала да махнат портрета. Гинка Станчева твърди, че със съпруга си остават влюбени до последния му час.

Може би най-големия удар в кариерата си тя понася, когато я пенсионират от Младежкия театър. През 1992 г. същата съдба сполетява цяла плеяда обичани български актьори, които са в разцвета на силите си – Славка Славова, Мария Стефанова, Георги Георгиев-Гец, Георги Черкелов. „Беше ужасно! Имах чувството, че ще се самоубия. Не можех да живея без театъра и любимата публика“, призна преди време актрисата.

През трите десетилетия, в които бе пенсионерка, Гинка Станчева очакваше от Министерството на културата да се сетят за нея и да ѝ отпуснат персонална пенсия, каквато редица артисти, певци и интелектуалци получават.
„Хора, които ме срещат в градския транспорт и по улиците, непрекъснато ме питат защо още нямам отпусната персонална пенсия. Аз и самата не знам защо, така че отговор на този въпрос нямам. Пенсията ми е малка, няма да ви казвам колко и какво, че направо е срамна работа“, казваше с неприкрита обида легендарната актриса.

Станчева живееше в икономии и признаваше, че ако не е дъщеря ѝ Ермелина, няма да може да се оправя със сметките, които непрекъснато растат. От неудобство пред детето си обаче голямата звезда изкарваше студените месеци само в една стая от апартамента си, за да не разхищава топлина. Миналата година Станчева призна, че по цял ден е лежала завита с одеяла и жилетки, за да се сгрява и да пести от топло. „Чета как колеги си отиват в мизерия. Дано не стигна дотам…“, сподели тогава звездата.

През последните месеци Станчева имаше сериозни проблеми с краката, предизвикани от варикозни вени. Въпреки че се лекуваше при най-добрите специалисти,  ходеше все по-трудно и изкарваше все повече от дните си между четири стени. Почти цялата си пенсия даваше за едно ходене в аптеката, за да си набави лекарствата, които са ѝ предписани. За другите си нужди разчиташе на дъщеря си, която неотдавна се прибра у нас след дълги години работа в Италия, за да бъде край майка си.