България трябва да въведе еврото, но след 2-3 години на стабилен икономически ръст

Стефан Софиянски бе министър-председател на служебното правителство, което подготви влизането ни във валутен борд в кризисната 1997 г. Той е и основател на партия Съюз на свободните демократи (ССД). Потърсихме го за коментар на споровете за еврото и на актуалната политическа обстановка.

- Г-н Софиянски, Вие въведохте валутния борд. Дойде ли време да излезем от борда и да се присъединим към еврото?

- За да бъда точен – ние проведохме преговорите с Международния валутен фонд (МВФ), подготвихме законодателството и взехме решение левът да се привърже към германската марка тогава. В тези години всичко смятахме в долари, но решението ни беше за марката, защото знаехме, че тя ще е в основата на еврото. И се видя, че преходът от марката към еврото беше лесен. След като се свика Народното събрание, то прие законите и бордът се задейства. Не само това – ние бяхме единствената държава, която получи първия транш от МВФ (650 милиона, тогава стабилизирахме лева) преди изборите. Това е кратката предистория.

А по отношение на еврото: разбира се, че България трябва да въведе еврото задължително. Не е въпросът дали аз или друг го казва. Ние с влизането в Европейския съюз, с договорите, които сме подписали, сме задължени в един момент да го въведем. Въпросът е кой е този момент. Моята позиция е, че този момент за въвеждане на еврото трябва да бъде след 2-3 години стабилен и реален икономически растеж. Т.е. нека да стабилизираме икономиката, нека да почнем да усвояваме средствата от Плана за възстановяване, икономиката да тръгне нагоре и тогава веднага да въведем еврото.

- Какъв е проблемът, ако се въведе веднага? Това не е ли просто технически въпрос? Какво значение има дали ще се работи с левове или с евро?

- Да, прост технически въпрос е по отношение на банките – тяхната логистика се облекчава изключително много. Проблемът е другаде. Ако вашите родители получават, примерно, 800 лв. пенсия, тогава те ще взимат 400 евро – с кой грък ще ги сравнявате, с кой в Европа ще ги сравнявате? Къде взимат по 400 евро пенсия? Давате ли си сметка, вие сте в една друга система? Цените ще се изравняват постепенно. Хората искат да пътуват... Вие ги вкарвате в една среда с 400 евро пенсия. Майка ми си отиде миналата година на пределна възраст. Но тя при пълен трудов стаж като адвокат по комунистическо време получаваше до последно 400-450 лв. пенсия. С 220 евро какво ще прави тази жена? Какви консумативи ще поеме с 400 евро един пенсионер със средна пенсия? Вижте, сблъсъкът с еврото е доказан – и в Германия, последно виждате и в Хърватско. Това е сериозно. Има безспорно плавно покачване на цените, закръгляване нагоре... Въпросът е такъв: ако икономиката е във възход и върви нагоре, тя ще го поеме това. Тогава гражданинът ще се чувства по-добре. Ако икономиката е надолу, сблъсъкът с еврото ще го поеме гражданинът. Затова аз смятам, че ние първо трябва да направим една силно работеща и дори добре експортно ориентирана икономика, особено в земеделието, да изнасяме суровини, преработена продукция. И когато вече имаме траен икономически растеж две, три, четири години, тогава веднага да влезем в еврозоната, за да може това сътресение да го поеме максимално икономиката, това ще облекчи обикновения гражданин. Това смятам аз, има икономисти, които смятат другояче. Ако бъда по-краен в добрия смисъл на думата, аз смятам, че една добре работеща икономика може да направи по-силен лева. Дори да сменим курса – еврото да не е 2 лева, а да стане, примерно, 1.50 лева. Тогава вече пенсията няма да е 400, а 500 евро. Това е моята икономическа логика като човек, който е работил в такива тежки условия. Аз смятам, че това е правилно. Разбира се, някой друг би ме оборил.

- Българите обаче са доста наплашени. В момента вървят и подписки за референдум включително по тази тема...

- Референдумът за това е пълна глупост, защото никой не обяснява какви са последствията. Аз пак казвам – еврото няма алтернатива, независимо от каквито и да е подписки. Ние ще въведем еврото. Въпросът не е политически, а е икономически. Не е някой да се бие в гърдите и да вика „аз въведох еврото“. Той трябва да има аргументи, защото въпросът е икономически. Ние трябва да го извадим от речника на некомпетентните политици, които ни заливат с глупости.

- А има един аргумент, че ако не ни приемат сега, после не се знае кога. Как гледате на това?

- Аз казах кога – ние имаме да си напишем домашното. Трябва да постигнем стабилен икономически растеж, по-високи доходи, по-високи пенсии, за да може влизането в еврозоната да ни интегрира по-добре. И без това сме белязани като най-бедната държава в Европа.

- На предните избори Вашата партия подкрепи „Български възход“. Какви са Ви намеренията сега?

- Заедно ще бъдем пак.

- Те обаче няма да правят коалиция.

- Не е необходимо. Достатъчно е да се разберем за основните принципи.

- „Български възход“ обаче се оказа по-близо до статуквото, отколкото до промяната. Това не Ви ли притеснява.

- Нали затова влизаме – за да коригираме това.

- БВ гласуваха по-често с ГЕРБ и ДПС.

- Не е така. Гледайте конкретиката. Напротив, за оръжията примерно имаха ясна позиция. Но ние имаме по-дългосрочни стратегически намерения. Ориентирани сме към модерен десен консерватизъм, както сме уточнили с г-н Стефан Янев. В споразумението, което скоро ще подпишем, това ще бъде ясно очертано.

- „Български възход“ казаха, че ще са партньор на главния прокурор (Иван Гешев). Това не Ви ли притеснява?

- Не съм сигурен в това, но главният прокурор е малкият проблем. Големият проблем е системата, която Борисов въведе – на силна централизация, на буквално копие на системата преди Десети ноември. Оттам идват сериозните проблеми. Това не се отнася само до главния прокурор, но, да речем, и до местното самоуправление – областните управители се мъчат да командват кметовете. Виждате как това рефлектира и когато в ГЕРБ има някоя демократична жилка като случая с Пловдив. Така че за мен трайното решение не е само главният прокурор и съдебната система. За мен трайното решение е една нова организация на обществото, която всички да приемем да градим; едно споделяне на властта, а не противопоставяне на властите. Защото вие говорите за това, но аз бих ви дал още по-лоши примери като противопоставянето между президент и министър-председател, противопоставянето на областен управител срещу кмет. Ние всички тези власти трябва да ги поставим в условия на взаимодействие, а не на противопоставяне. Това е трудният момент и затова трябва да минем през нова конституция и Велико Народно събрание. Трябва да имаме търпение да градим в новите условия една нова форма на управление, която да доведе до резултатите, за които говорих преди малко – едно силно икономическо развитие за България, за да можем да се интегрираме още по-бързо в Европа.