Върнете казармата, че стана страшно

Винаги съм бил против казармата, въпреки че съм ходил. Според мен трябва да я въведат поне за един месец. Гледам, по улиците крачат някакви младежи с прически, изскубани вежди, говорят като минзухари, едни такива мазни и предвзети. Представям си как такъв юноша отива на гости у съученичка. Момичето му направило салата, опържило кюфтета, сипало ракия – демек постарала се. Идва нашият и иска фреш от круша. Сяда далеч от нея и си играе на смартфона. Дума не може да обели от притеснение. Не хапва нищо, щото е вегетарианец – изпитва искрена жал към умрели свине. Смята се за оригинален, като и пуска тъпи клипчета на телефона си.

Спомням си първата отпуска в казармата. Прибирам се на село. Тогавашната ми приятелка ме чака на двора. Отварям вратата, а тя търчи с водна чаша водка и парче пастърма.

Днешните младежи са презадоволени – лаптопи, фейсбуци, дрешки, слушалки, нямат идея какво е копнеж, не знаят какво е да нямаш. Вземи му поговори на това девойче. Щом те е поканила, а ти си отишъл, значи се харесвате. Изключи си телефона, пийни ракия, хапни от кюфтетата, похвали я как е сготвила. Говори, интересувай се от нея, опознай я. Зарежи фейсбука. Заведи я на театър, тя ще го оцени.

Н.Иванов, читател на вестник Ретро.