Зад "задължителния бакшиш" се крие само един развален телефон

Геният на мисълта, сътворил словосъчетанието „задължителен бакшиш”, което от няколко дни е една от най-обсъжданите теми в страната, всъщност е интерпретирал погрешно едно доста логично предложение. Това става ясно от няколко разговора, които проведохме по-рано днес с ресторантьори в Бургас. В края на януари във вече известното за масовата аудитория интервю с председателя на Българската асоциация на заведенията Ричард Алибегов стана ясно, че от БАЗ искат легализирането на бакшиша, но никой реално не разбра какво се има предвид под това.

Да, всъщност навсякъде в мрежата има анкети – за и против т.нар. „задължителен бакшиш”, последвани от стотици и хиляди коментари, обясняващи надълго и нашироко какво е това чудо, защо не е добре то да се въвежда, „Как ще им плащам задължителен бакшиш на тия хрантутници” и доста на брой други, по-неблагозвучни словоизлияния, граничещи с обида по отношение на работещите в сектора на заведенията, но и към политиците, подкрепили тази „прищявка” на „алчните ресторантьори”.

„Никой никъде и никога не е говорил за задължителен бакшиш в настоящото предложение. Това са абсолютни интерпретации! Пак кой разбрал, кой не разбрал. Става въпрос за много просто нещо – да се легализира бакшишът и той да стане част от сметките официално”, коментира пред Флагман собственик на заведение. Но какво значи това?

Най-лесно е да илюстрираме ситуацията с пример.

Нека си представим, че отиваме на ресторант. Храната ни харесва, обслужването е чудесно, сервитьорите са учтиви и услужливи, а обстановката е прекрасна. За смисъла на този пример, нека си представим, че такъв обект съществува в един идеален свят, въпреки че съчетанието между всички тези фактори обикновено е много рядко или дори невъзможно. Определено искаме да оставим бакшиш, защото нямаме никакви забележки. Да, но налични пари в брой нямаме и трябва да платим с карта.

Какво се случва в тази ситуация?

Към момента, със съществуващото законодателство – нищо. Казваме на сервитьора, че искаме да оставим бакшиш и да платим с безконтактната карта, но това няма как да се случи, защото ако сметката е 100 лв., а ние искаме да платим 120 лв., разликата от 20 лв. няма как да се отчете. След това, въпреки нашите добри намерения, заведението ще трябва да представи месечния си отчет пред НАП и да декларира приход и печалба. Как ще оправдае наличието на същите тези 20 лева, които се виждат в банковата транзакция? Това, оказва се, е невъзможно. Затова и да искате, и да не искате да оставите бакшиш, ако плащате с карта, винаги ще трябва да платите точната сума, описана на касовия бон.

Как се решава този проблем?

Всъщност лесно и ефективно с предложението на БАЗ. А практиката е въведена в повечето страни в Европа от години. И така ако вземем същия пример, който дадохме по-горе, ситуацията се променя драстично при новите условия. Искате да оставите бакшиш, но нямате пари в брой, а само карта? Проблем няма – просто казвате на сервитьора в какъв размер искате да е бакшиша, той отчита това и към сметката ви се прибавя, абсолютно легално, поле „БАКШИШ” със сума, равна на определения от вас размер.

„Във всяко заведение в Германия например системата работи по точно този начин. Там така или иначе по-голямата част от транзакциите минават през карта. За да няма скрити приходи и разминавания в отчетите на заведенията, просто се прибавя тази сума, която абсолютно легално минава през системата на данъчните”, коментира българин мениджър на малък бар в Мюнхен, който от години е в чужбина.

Така че дискусия за или против т.нар. „задължителен бакшиш” няма как да има, защото просто това предложение не е на масата. А идеята е да се легализира един процес, който към момента остава извън рамките на съществуващото законодателство, за което, разбира се, плащат ресторантьорите.

И не, никой няма да ви задължава да плащате бакшиш в размер на 10%, това си в ваш личен избор. Ако ви задължаваше някой, то сумата нямаше да се нарича „бакшиш”, а просто 10-процентно увеличение на цените в заведенията.