Кое е по-ценно за България - национализация на “ЛУКОЙЛ Нефтохим“ или милиардите от Брюксел

Вместо да гласува 22 промени в законодателството и да изпълни всички условия, за да получи България милиарди по Плана за възстановяване и развитие, Народното събрание прие само три закона, с които създаде условия за декапитализацията на едно успешно предприятие – „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ и трансфера му към държавно управление. Българите са добре запознати с тази схема: държавата ще бъде неефективен управник и в подходящ момент ще предложи за продажба обезценените, но все пак ценни активи, на „правилните хора”. Остава въпросът – кой ще е следващият собственик на най-голямата петролна рафинерия на Балканите?

48-ото НС на България започна работа през октомври 2022 г. и бе разпуснато 3 месеца по-късно – през януари 2023 г. Президентът Румен Радев призоваваше депутатите да формират правителство, да приемат новия държавен бюджет и да гласуват пакета, предложен от служебното правителство, включващ приемането на 22 промени в законодателството, които да позволят на България да получи 6.3 млрд. евро от Европейския съюз – сума, която бе предварително одобрена от Европейската комисия като част от плана за възстановяване на страната. Но получаването ѝ е обвързано с огромни реформи.

Парламентът не гласува нито един от предложените 22 законопроекта. Вместо това народните представители бяха насочени към три новоизмислени закона, поддържани от странно партийно мнозинство – ГЕРБ, ДПС и „Да България“, които никога не успяват да постигнат разбирателство по други въпроси. Трите закона бяха приети под претекст, че ще контролират санкциите на ЕС и се отнасят само за най-голямата нефтопреработвателна компания на Балканите - „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас”.

Всеки, който следи петролния бизнес в България, добре знае технологичното ниво на рафинерията, оценена на милиарди долари. В сегашната ситуация тя е най-голямата и модерна в страната и в нормална ситуация би била много скъпа за покупка от „удобния” купувач. Ако обаче рафинерията почне да работи на загуба, собственикът ще бъде принуден да продава със сериозни отстъпки от цената. Трите закона, вече ратифицирани от президента Радев, правят точно това – радикално намалят стойността на активите.

Първият закон легализира изтеглянето на 70% от разликата между цената на петрола Урал и Брент, умножена по целия обем на горивото, доставено на пазара. Вторият закон предвижда отнемането на концесията на „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас” за нефтеното пристанище в Росенец, през което се внася по-голямата част от нефта в България. Третият закон предвижда въвеждането на държавен мениджмънт в компанията, оправдан със стратегическата важност на този бизнес. Авторите обосновават фокуса си върху рафинерията и сътрудничеството между конкурентните страни със загриженост за потребителите.
България се ползва с дерогация от европейските санкции за внос на руски петрол и петролни продукти. Цените на горивата в странта са най-ниските в ЕС, а „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас” вече плаща 33% данък върху свръхпечалбите, каквото е европейското изискване. Държавата ще вземе още 70% от разликата в цената на петрола Брент и Урал и ще ги върне на потребителите под формата на държавна помощ. Освен, ако Европейската комисия не забележе, че това е на практика такса и не си вземе 75% от тези суми, съгласно европейските правила.

Политиците обясняват, че в бъдеще рафинериите ще бъдат таксувани за достъп до пристанищната инфраструктура и така държавата ще е на още по-голяма печалба. Ще бъдат въведени още авансов акциз и ДДС. Ако обаче заводът не може да работи в такива условия, неговото оперативно управление ще мине в ръцете на държавата – „в интерес на потребителя”.

Някои български журналисти вече подозират, че законодателните промени са в интерес на друга компания – „Insa Oil“. Наскоро тя стана член-основател на американски инвестиционен фонд и започна да планира дейностите си в европейските страни. Редица публикации в български медии свързва собственика на „Insa Oil“ Георги Самуилов със „сенчести” бизнес практики и политическо покровителство. Ако именно неговата компания се окаже потенциалния купувач на „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“, това няма да е изненада за повечето българи.

В дъражва като България, която получава критики за корупция от десетилетия, подобна схема е добре позната и използвана многократно в последните 15 години. Държавната машина се фокусира върху специфичен успешен бизнес, умъртвява го и променя собственика. По този начин предположението, че нерентабилността на предприятието е крайната цел на трите бързоприети закони, се оказва много логична.
И тъй като рафинерията в Бургас е собственост на руска компания, натискът е уж оправдан предвид санкционната политика на Европейския съюз.

Вицепремиерът и министър на транспорта Христо Алексиев обаче не вижда логика в действията на депутатите.

„Въпреки анализите, предоставени на Парламента, той прие закони и взе решения, които създават рискове за повишаване на цената и „замразяването” на дейността на „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“. Депутатите не трябваше да приемат тези закони, които са по-рестриктивни от изискванията на Европейската комисия. Компромисите на ЕК бяха създадени изрично, за да предоставят на България – най-бедната страна в ЕС, възможност да се възползва от забавянето, затова логиката на народните представители куца. Не виждам защо трябваше да подхождаме толкова стриктно в конкретния случай”, коментира Алексиев пред репортери.

Той е убеден, че „поемането на целия процес на доставка, процесиране и износ на петрол от държавата е сложна задача и е очевидно, че тя няма нито ресурса, нито знанията” да го осъществява.

Сега българското правителство е в неудобна позиция пред Европейската комисия. Вместо да докладва за успешното приемане на необходимите закони, които да направят възможно изпращането на парите по Плана за възстановяване и устойчивост, страната изпраща други сигнали в Брюксел. ЕК ще трябва да провери дали новите закони спазват законодателството в Европейския съюз и международните търговски правила, както и дали гласуваната държавна помощ е оправдана, и дали налагането на скрити мита и тарифи не е опит за натиск върху бизнеса.

Ако Брюксел одобри промените, „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ ще трябва да плаща обичайните 10% такса приходи, както и 33% за „солидарност”, приети съгласно европейските правила. Но и в допълнение – 70% от разликата между цените на суровия петрол.

Това, комбинирано с невъзможността да работи с пристанището, другите данъци, такси, акцизи и променените условия на съществуващото данъчно облагане, най-вероятно ще направи „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ нерентабилен и ще намали стойността на активите му. Това може пряко да засегне работните места на десетки хиляди хора, както и стотици други компании, свързани с рафинерията.
Ако ЛУКОЙЛ реши да се изтегли от българския пазар, новият собственик, който и да е той, ще трябва веднага да подсигури дългосрочни доставки на петрол. Тогава България ще трябва да се състезава за скъп петрол, идващ не от Русия, с държави като Турция. В такъв случай страната може да забрави не само за изтеглянето на свръхпечалбата, но и за огромната сума данъци, акцизи и осигуровки, постъпващи в държавния бюджет. Това може да има тежки последици за населението на най-бедната държава в ЕС.

От друга страна „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ е огромен производител на горива, консумирани не само в България, но и в другите страни на Балканите. Затварянето на рафинерията, особено в контекста на европейската дизелова криза, може да остави целия регион без горива. Така на практика трите закона, приети през краткия живот на 48-ото НС, представляват тиктакаща бомба не само за всяко бъдещо българско правителство, но и за целия регион.

Източник: eureporter.co