25% от леглата в болниците са излишни

25% от леглата в болниците у нас са излишни, като в 7 области има концентрация на болнични легла за разлика от останалите, където те са доста по-малко. На този фон се откроява недостигът на лични лекари, от който страдат доста области у нас, а 9 града и над 3800 села, или 12% от населението на страната, въобще нямат достъп до първична медицинска помощ. Тези и други дисбаланси показва Националната карта на дългосрочните нужди от здравни услуги в България, приета наскоро от служебното правителство, пише вестник Сега.

Към края на 2021 г. у нас са функционирали 319 лечебни заведения за болнична помощ, 115 от които са частни. Общият брой на болничните легла, вкл. и тези към онкологични центрове, центрове за психично здраве и за кожно-венерически заболявания, е 54 491 (увеличението е от 7.8 на 7.9 легла на 1000 души). Само в болниците броят на леглата е над 52 хиляди, при 51 хиляди за 2020 г. Оказва се, че тази наличност е доста по-голяма от нуждите ни. 

През 2021 г. през болниците у нас са преминали 1 850 783 болни, което е с 38 102 повече от 2020 г. Експертите изчисляват, че фактически използваните болнични легла в страната са били 30 569, а потребността е била от 41 хиляди легла. Или, анализът на данните показва, че на национално ниво е налице излишен общ леглови фонд от 13 457 легла, което е 25% от всички разкрити легла.

Най-голям е излишъкът по отношение на леглата за активно лечение - 14 843 (35% от наличните легла за активно лечение) и леглата за рехабилитация - 2445 легла (37% от наличните), докато е налице значителен дефицит на леглата за дългосрочна грижа, осигурявана в болнични условия - недостигът тук е от 2989 легла, т.е. 58% от установените потребности. Известен недостиг е наличен и при леглата за психиатрична грижа - 508 легла или 11% от установените потребности.

"Анализът показва, че болничната структура у нас се характеризира със свръхкапацитет, който не отговаря на реализираните нужди на хората от болнично лечение. Наличната болнична инфраструктура е неравномерно разпределена на територията на страната, със свръхконцентрация на болнични структури в най-големите градове и недостиг на капацитет за задоволяване на базови потребности от болнична помощ в по-малките областни центрове. Налице е неефективна структура на болничните легла с превес на леглата за активно лечение и много ниска осигуреност с легла за дългосрочна грижа", пише в картата.

Конкретните данни по области са показателни за значителните различия по отношение на осигуреността на населението с болнични легла. Най-много болнични легла към края на 2021 г. на 1000 души има в областите Плевен - 11.2, Смолян - 10.6, Пловдив - 10.1 и Русе - 9.4. На другия полюс с най-малко легла на 1000 души са областите Перник - 3.8, Ямбол - 3.9, Видин - 4.2 и Добрич - 4.5. Над половината от общия болничен леглови фонд (59.6%) е концентриран в 7 области - София (21.2%), Пловдив (13.3%), Бургас (6.3%), Варна (5.1%), Плевен (5%), Стара Загора (4.6%), Пазарджик (4.1%).

ЛИЧНИ ЛЕКАРИ

У нас има регистрирани 3540 индивидуални практики на общопрактикуващи лекари и 220 групови практики, в които работят общо 4110 лекари. Те обаче са доста неравно разпределени в различните области на страната. Налице е концентрация на лекарите в по-урбанизираните райони с по-висока икономическа активност и с медицински университети, докато районите в неравностойно положение - отдалечените селски райони и малките градове - често изпитват недостиг на работна сила, а лекарите са много натоварени. "Тези диспропорции водят до неравенства в достъпа до първична медицинска помощ, особено за населението в селските райони. Като цяло достъпът до първична медицинска помощ в градските и селските райони се различава съществено, като жителите на отдалечените села срещат редица затруднения поради недостига на общопрактикуващи, лошата инфраструктура и географската отдалеченост", констатира картата.

През 2021 г. средната осигуреност с лични лекари в страната е един лекар на 1711 здравноосигурени лица. В сравнение с м.г. осигуреността се увеличава с 1.69%, когато един личен лекар е обслужвал 1741 лица. т.е. през 2021 г. един общопрактикуващ лекар обслужва по-малко хора. Този резултат се дължи на увеличаване на практикуващите лекари с 0.39 % и същевременно намаляване на населението (с 1.31%). При запазване на броя на джипитата и очаквания темп на намаляване на населението на страната към 2030 г. се очаква осигуреността да увеличи до 1 лекар на 1650 души, което е близо до заложените минимални нужди на национално ниво. Трябва обаче да се има предвид влошената възрастова структура на личните лекари, като към момента средна възраст е 58-59 г., а 25% работят в пенсионна възраст, отчита картата.

Най-висока осигуреност с общопрактикуващи лекари има област Плевен (един лекар на 1311 лица), следвана от Монтана (един лекар на 1519 човека). Най-малко лични лекари има в Кърджали, където един личен лекар обслужва най-голям брой здравноосигурени лица - 2957 на брой, както и в Разград (2522 човека). 

В края на 2020 г. в България има 257 града и 5000 села. Основни адреси на практики на лични лекари има регистрирани в 239 града и 627 села. Втори (допълнителни) адреси на практики на лични лекари с непълен работен график има регистрирани в още 9 града и 491 села. Във всички останали населени места - 9 малки града и 3882 села, в които живеят над 800 000 души, или 12% от населението на страната, няма осигурен достъп на място до първична медицинска помощ, показва картата. От тях 2142 населени места са с население над 100 души, а 104 са с население над 1000 души.