Неизбежно ли е приемането на еврото и защо тази фалшива картинка лъха на отчаяние

Спорът „за” и „против” приемането на еврото у нас – като всеки друг бинарен спор, целящ разделянето на обществото, придобива гротескни качества. От няколко дни в мрежата се върти една снимка на монета от 2 евро с изрисуван на нея Мадарския конник, с което се подчертава колко близко е България до официалното приемане на европейската валута, към която така или иначе сме обвързани заради валутния борд, но това е друга тема.

Картинката е, казано на модерен български език, „абсолютен фейк” и това лични още от пръв поглед за хората с по-задълбочени познания по Photoshop и други сходни програми за обработка на снимки. Малък детайл, който прави впечатление още от пръв поглед, е че между предните крака на Мадарския кон пише година и тя не е 2024, както би следвало да бъде, ако това беше реален проект, а 2014 . Грабва вниманието още, че гербът на страната ни излиза извън рамките на вътрешния меден кръг в хипотетичната монетата.

Всичко това настрана – никога досега не е обявяван конкурс за изработка на художествен проект за това как биха изглеждали левовете в еврово обръщение. Такъв няма и до днес, въпреки че би следвало след по-малко от 11 месеца да сме част от еврозоната. Така се оказва, че опитите на едната страна на „монетата” – тази, която е „за” заличаването на националната ни валута, да покаже колко близко сме до този „блян”, са отчаяни. Не, България изобщо не изглежда готова за този „транзишън”.

Сега въпросът дали да влезем в еврозоната, затривайки едно от последните неща, които ни отличава от западната маса, е много актуален, макар че както винаги у нас – всичко става важно, когато започне да наближава крайният срок. Би следвало на 1 януари 2024 г. да сме част от еврозоната и да започнем процесът, с който да преминем от лев към евро. Някои се опитват да обяснят колко това е неизбежно и как, отново опирайки до вечния образ на Алеко Константинов – „бай Ганя пак съзря конспирация” или “Ганьо пак върви срещу течението”. Класика в жанра, слагаща розово перде пред истинските притеснения на хората, заклеймявайки ги като неграмотни или неуки, или лаици, или дори простаци.

А както казва политическият анализатор и патриот Александър Урумов: „Еврото не яде деца и няма нужда от истерии. Но ние просто си имаме валута и няма защо да я заличаваме и хвърляме в боклука. Трябва да си я ценим и пазим. Еврото да си е живо и здраво, левът е с фиксиран към него курс”.

А дали е нужен референдум? Засега тази инициатива изглежда чисто предизборна, но пък може и да се окаже необходима. Времето ще покаже.