ГЕРБ, ДПС, БСП и „Възраждане“ застанаха зад 30-годишната визия на Радев за ел. енергетиката

Депутати от четири парламентарни формации припознаха Стратегическата визия за развитие на електроенергийния сектор в България, която бе изработена и одобрена преди дни от служебното правителство на Гълъб Донев. Тя обхваща периода 2023 – 2053 г., като задължава ресорния министър да разработи и съответна стратегия за устойчиво енергийно развитие.

Зад визията стои и президентът Румен Радев. На форум преди петнайсетина дни той посочи, че призовал служебното правителство още при неговото съставяне да мисли за разработване на документа.

В парламентарната Комисия по енергетика миналата седмица темата бе обсъдена. От „Продължаваме промяната“ посочиха, че визиите по закон могат да имат срок от 3 до 10 години. В случая документът бил за цели 30 лета.

Председателят на енергийната комисия Делян Добрев от ГЕРБ обаче подкрепи документа и каза, че е готов да го припознае и да се подпише като вносител под него.

В тази посока се изказа и Искра Михайлова от „Възраждане“. Тя се аргументира с единението около запазването на въглищните централи.

От БСП и ДПС изразиха резерви към визията. Рамадан Аталай обяви, че ще прецени дали да се подпише под нея.

В крайна сметка той, Драгомир Стойнев от БСП, Добрев и Михайлова са положили парафите си като съвносители на документа. Той е под формата на проекторешение на Народното събрание.

Ако има воля, визията може да бъде одобрена в оставащите три дни на настоящия парламент, преди той да бъде разпуснат.

Стратегическият документ залага използването на местните ресурси от лигнитни въглища до 2030 година и постепенното им намаляване и спиране до 2038 г. Това ще съдейства за запазване на енергийната и националната сигурност, както и ролята на страната като регионален лидер в производството и износа на електроенергия, посочи пресцентърът на Министерския съвет (МС) след приемането на визията.

Четири нови ядрени реактора трябва да бъдат изградени, за да заместят мощностите, подлежащи на извеждане от експлоатация. Два от тях се очаква да бъдат разположени на площадката на АЕЦ „Козлодуй", а още два - на тази в Белене. Новата енергийна стратегия се фокусира и върху развитието на ВЕИ проекти - както фотоволтаични и вятърни мощности, така и водни електроцентрали. По отношение на геотермалната енергия, основният извод е, че тя може да бъде пълноценно използвана главно за отопление.

Прогнозната стойност за реализация на всички проекти, включени в новата енергийна стратегия, възлиза на около 46 млрд. евро, обявиха още от МС.

Според критични коментари, визията цели да задоволи всички интереси в сектора и не е съобразена с новите технологии и енергийните мощности, които се изграждат в региона около България и ще влязат в експлоатация в следващите няколко години.