ЕК разследва България заради 25-те стотинки отстъпка за литър бензин
Европейската комисия започна днес наказателна процедура срещу България заради схемата за компенсиране на поскъпването на горивата, която предвиждаше отстъпка от 25 стотинки на литър бензин, дизел, метан или пропан бутан.
Според Брюксел, отстъпката, която стартира от началото на юли и приключи в края на 2022 г., е дискриминационна и нарушава принципа на европейския пазар за свободно движение на хора, стоки и услуги. Причината е, че схемата предвиждала на по-ниската цена да се продава гориво само на собствениците на превозни средства, регистрирани в България, а общият пазар на ЕС не разделял участниците в нея по национален признак.
"Тази мярка е силно дискриминационна и непропорционална", пише в съобщението на Еврокомисията, като се настоява "българските власти да спазват принципите за свободно движение на стоки, свободно движение на граждани и работници, недискриминация за гражданите на ЕС, както и правилата за уведомяване съгласно Директивата за прозрачност на единния пазар", съобщава Дневник.
"Едностранното действие на национално ниво и въвеждането на дискриминационно отношение не може да представлява решение", добавят от Брюксел, като настояват София да реагира по този въпрос до два месеца. В края на 2022 година служебното правителство обяви, че няма да продължи мярката, но че ще предложи през януари 2023 г. нов принцип за компенсиране, което досега не е направено.
Европейската комисия даде под съд България днес и за неприлагането на европейските схеми за насърчаване използването на възобновяема енергия и за липсата на мерки за справяне с инвазивните чужди видове растения и животни, които намаляват биологичното разнообразие, застрашават здравето на гражданите и нанасят щети на икономиката на икономиката.
Към втори етап напредва наказателната процедура за прилагане на европейската директива за командированите работници, която беше приета по време на българското председателство на Съвета на ЕС през пролетта на 2018 г.
Според Еврокомисията тя все още не е въведена изцяло в българското законодателство, особено що се отнася до защитата на правата а командированите работници, когато те са подизпълнители, както и по отношение на налагането на наказания и санкционирането на нарушенията от техните работодатели.
Комисията смята, че България не спазва задълженията си за ежегодно намаляване на нивата на няколко замърсителя на въздуха, което се изисква по директивата за намаляване на националните емисии на някои атмосферни замърсители. Това са серен диоксид, азотни оксиди, неметанови летливи органични съединения, амоняк и фини прахови частици От държавите членки се изисква да изготвят национални програми за контрол на замърсяването на въздуха, за да посочат как ще бъдат изпълнени тези задължения до 2030 г. Брюксел не уточнява дали София не е готова с програмата или не успява да намали емисиите и на кои замърсители.
В съобщението се казва само, че анализът на националните инвентаризации на емисиите на няколко замърсителя, представени от държавите членки през 2022 г. (отразяващи емисиите от 2020 г.), показва, че 14 държави, сред които и България, не са изпълнили ангажиментите си.
По-специално Комисията посочва, че емисиите от амоняка, използван в земеделието, надвишават обещанията, дадени чрез приетата през 2016 г. директива във всички държави, които не изпълняват задълженията си.
Наказателна процедура срещу България е отворена и заради неправилното прилагане на правилата за премахване на терористично съдържание в интернет.
Според европейските стандарти това трябва да става до един час след подаването на сигнала от съответните национални власти.
"След влизането в сила на правилата на 7 юни 2022 г. не всички държави от ЕС са приели всички необходими мерки", казва Комисията и им дава два месеца да се поправят или да обяснят защо не са задължили собствениците на платформи да реагират в рамките на 60 минути, когато такова съдържание е качено при тях.