Митове и факти за кръводаряването

Над 6000 кръводарители за година посещават Центъра по транфузионна хематология на Военномедицинска академия (ВМА).

"Кръводаряването е благородна кауза, която спасява животи. Целият процес отнема около 30 минути. Много хора обаче се страхуват да го направят, най-често заради различни митове за кръводаряването. Насърчаването на безвъзмездното кръводаряване е една от мисиите на ВМА. Затова и ние се стремим да развенчаем тези митове, като ги оборим с научнодоказани факти", коментира капитан д-р Елисавета Грънчарова, част от екипа на Кръвния център на ВМА.

Мит: Дарявайки кръв, човек може да се зарази със СПИН или хепатит

Факт: Всички консумативи, които се използват, са индивидуални, стерилни и за еднократна употреба. Мястото на убождане се дезинфекцира старателно преди самото кръводаряване. По този начин се гарантира безопасността на кръводарителя

Мит: Даряването на кръв отслабва имунитета

Факт: Кръводаряването редуцира нивото на червените кръвни клетки, временно намалява имунните клетки, както и циркулиращите серумни протеини и антитела. Това стимулира костния мозък да произвежда нови кръвни клетки, а едновременно с това спомага за баланса и производството на нови имунни клетки. Това повишава защитните сили на организма и поддържа добър имунен отговор

Мит: Кръводаряването е болезнено

Факт: Дарителят може да усети известен дискомфорт по време на убождането, но в никакъв случай не и болка. Може да се получат синини на мястото на убождане, затова е изключително важно да се изпълняват препоръките на специалистите относно поведението на дарителя след самата процедура с оглед избягването на тези усложнения. Но това обикновено е безобидно и изчезва за няколко дни.

Мит: Страх, че дарявайки кръв, на донора ще му стане лошо и ще припадне

Факт: Огромна част от донорите нямат никакви странични реакции след кръводаряване. Понякога е възможно замайване и отпадналост след самата процедура. Преди това задължително се преминава преглед от лекар, който преценява дали донорът няма контраиндикации и дали няма да доведе до някаква реакция. През цялото време се поддържа непрекъснат словесен и зрителен контакт с донора с оглед предотвратяване на усложнения, а при настъпили такива се предприемат адекватни мероприятия. За да се чувства добре и да няма странична реакция, е необходимо стриктно да се изпълняват и да не пренебрегват препоръките, давани от медицинския персонал преди и след самия процес.Част от кръводарителите идват, за да дарят за свои близки с различни заболявания. Екипът ни полага големи усилия по време на даряването хората да не мислят за своите притеснения и страхове, за да може тези дарители да се върнат отново при нас, но този път по собствено желание, като безвъзмездни такива, коментира д-р Грънчарова.

Мит: Много хора смятат, че като нямат рядка кръвна група, не е нужно да даряват, тъй като има достатъчно кръводарители

Факт: Ежедневно стотици болни се нуждаят от хемотрансфузия. По-разпространената кръвна група означава и повече пациенти с такава, и съответно по-голяма нужда от нея. Така че всеки един дарител е важен и ценен.

Мит: Не може да се дарява кръв при условие, че се приемат медикаменти

Факт: Това се определя от естеството на лекарството, начина на действие и конкретното заболяване. Има медикаменти, които са противопоказни, както и такива, след чийто прием е необходимо да се изчака известно време преди да се дари кръв. Това обаче на трябва да спира желанието на хората да даряват кръв, тъй като преди това се прави обстоен преглед и се снема подробна анамнеза, за да се прецени дали конкретният медикамент е причина за отхвърляне или отлагане.

Мит: Не може да се дарява кръв след кръвопреливане, инвазивна медицинска процедура, раждане или татуировка

Факт: Съгласно Стандарта по трансфузионна хематология и в зависимост от конкретната причина, тези кандидат-донори подлежат на отлагане за определен период от време.