Традиции за втория ден на годината - Карамановден

В понеделник, на 2 януари православието почита Св. Силвестър – римски папа, живял през III-IV в.

През 314 г. е избран за римски епископ и папа, какъвто остава до смъртта си през 335 г. – време, в което били проведени най-важните реформи на Константин Велики (306-337 г.) за прекратяване на гоненията на християните и укрепване на църквата.

 Св. Силвестър преименувал неделния ден от „ден на слънцето“ в „ден Господен“, понеже в неделния ден Господ Иисус Христос възкръснал от мъртвите.

В българския народен календар 2 януари е отреден за празника Силвестровден,  разпространен основно в Източна и някои райони на Средна Северна България. 

Наричат го още Карамановден, Волски празник, Риначовден, Силвестри, Силвестровден. Има очистителен характер и е в чест на едрия рогат добитък – биволи, волове и т.н. 

В по-ново време на този ден празнуват имените си дни Силвия, Силва, Силвана, Силвестър и др.

Названието Риначовден най-добре обяснява същността на обичайните действия – тогава, за пръв път след началото на коледните празници, се почистват оборите. 

В нощта срещу Силвестровден момците, които са коледували и сурвакали (възможно е да се включат и женени мъже), отново се разделят на дружини  – този път, за да посетят домовете, в които се отглежда впрегатен добитък. 

Известяват за тръгването си с музика и песни, които ги съпровождат през цялото време, а пътя си осветяват с фенери. В тази нощ стопаните и риначите не се срещат и не разговарят, защото „е на лошо“. 

Портите остават отключени, кучетата са вързани. В обора домакините оставят пита, месо, вино. След като почистят, мъжете взимат каквото са им оставили и си тръгват, без да се обадят. На някои места стопанинът ги кани на празнична трапеза на следващия ден.

Ако някой момък е обиден или отблъснат от девойката, която харесва, на Силвестровден може да си отмъсти и вместо да изрине обора, да хвърли още тор вътре. Подобно действие се счита за опозоряващо, затова бащата на момичето бърза да изчисти още преди изгрев слънце.

В Западните Родопи наричат деня Сполезов и гледат кой пръв ще влезе в къщата. Гостът трябва да е добър и заможен човек, за да бъде добра и благодатна годината. Според обичая, на трапезата не се слагат свинско месо и сланина, за да бъдат здрави животните.

На този ден се изпълняват и песни, в които биволите най-често са „брези“ (с бяло петно на челото), „лиси“ (със светли петна) или караман (черни).

Особено популярна е песента „Караман бивол порева“, която намираме в репертоара на големите народни певици Недялка Керанова, Елена Граматикова, както и на талантливата Динка Назлъмова и оркестър „Славяни“.