Политическата 2022 г.: Обрат на „статуквото“ срещу „промяната“, ама не съвсем

Каква бе политическата 2022 година в България? Това бе третата поред, изпълнена с неочаквани събития, обществени вълнения и неустойчивост.

2020-а бе белязана от протестите срещу Борисов и Гешев и въжделенията за промени. 2021-а – от трите парламентарни избора с трима различни победители и трудното излъчване на правителство против статуквото.

През отиващата си 2022-а обаче кабинетът бързо падна, а новото Народно събрание не успя да излъчи друго управление.

Годината започна с надежди за освежаване на политическата сцена. Начело на излъченото правителство бе младият Кирил Петков. 41-годишният току-що появил се политик бе символ на новото начало след 12-годишната доминация на ГЕРБ и Бойко Борисов. Четворната коалиция в лицето на „Продължаваме промяната“ (ПП), „Има такъв народ“ (ИТН), БСП и „Демократична България“ стартира управлението с щедри обещания и струящ оптимизъм. Още в първите седмици обаче стана ясно, че смяната на поколенията вероятно ще претърпи провал. Поне засега.

Предупреждение дойде от президента Румен Радев. Той поиска от новата власт незабавни действия за промени в прокуратурата, за да не може миналото да потърси бърз реванш. Скоро след това се разбра, че настояването му няма да даде резултат. За радикални действия са нужни промени в Конституцията, за което е необходимо квалифицирано мнозинство от поне 160 депутати. Т.е. за каузата трябваше да бъдат въвлечени ГЕРБ или ДПС, а това нямаше как да се случи.

47-ото Народно събрание пък заработи на празни обороти. Най-голямата парламентарна група – тази на ПП, бе обезглавена, след като водещите й лица влязоха в изпълнителната власт. Останалите депутати от „Промяната“ – почти всички пълни новобранци в политиката, трудно се ориентираха в новата обстановка. Партньорите им от БСП, ИТН и ДБ пък не изглеждаха много мотивирани да им помагат.

От друга страна, ДПС първоначално се опита да си сътрудничи с новата власт. След като обаче тя не откликна, хората на Доган и Пеевски заедно с ГЕРБ се заеха да я рутят в зародиш. Двете опитни партии напипаха бързо слабите места и използваха всички ресурси, с които разполагат, за да съсипят управлението, преди то да успее да влезе в час.

Последва изненадваща акция на МВР на 17 март, при която бяха арестувани бившият премиер Бойко Борисов и двама от най-близките му сподвижници в предишното управление – Владислав Горанов и Севделина Арнаудова.

Прокуратурата обаче, очаквано, не реализира мечтата на Кирил Петков тримата да получат постоянна мярка за неотклонение и да бъдат разследвани за подкуп според показанията на бизнесмена в изгнание Васил Божков.

Арестуваните бяха освободени още на другия ден и придобиха статут на „мъченици“. Това бе затвърдено няколко месеца по-късно и от съда, който обяви задържането им за незаконно.

Правителството на Кирил Петков ще се запомни с рязкото вдигане на пенсиите, особено на най-ниските от тях, което имаше силен имиджов ефект, но повиши опасно и разходите на хазната, а това ще има дългосрочен негативен резултат. Освен това, избраният механизъм за увеличение на парите за възрастните изкриви допълнително пенсионната система.

Междувременно проблемите върху кабинета започнаха да се стоварват един след друг отвътре и отвън. Цените на ел. енергията в световен мащаб се увеличиха сериозно, което наложи взимането на бързи мерки за компенсация на бизнеса у нас. На 24 февруари Русия започна шокираща война в Украйна, което доведе и до криза с доставките на газ. Инфлацията достигна отдавна невиждани нива. Опозицията използва случая за атака.

От друга страна, и отношенията на ПП с президента Радев охладняха заради смяната на негови кадри, както и заради разминаване във вижданията около ветото срещу Северна Македония. Казусът около югозападната ни съседка стана причина и за перманентен вътрекоалиционен конфликт между Кирил Петков и партията на Слави Трифонов ИТН, която бе излъчила и външния министър в лицето на Теодора Генчовска.

Друга спорна точка бяха парите за пътищата. Въпросът дали и как да се разплащат средства на фирми, свързани с бившите управляващи, доведе до тежки разправии с регионалния министър Гроздан Караджов, също излъчен от ИТН.

Остър конфликт между партията на Трифонов и ПП настъпи и за ключови кадрови въпроси, като например кой да оглави Българската народна банка. Реформата в КПКОНПИ – последният коз на Кирил Петков и компания за битка със статуквото, също постоянно бе отлагана заради несъгласия в коалицията.

В крайна сметка Слави Трифонов обяви, че слага край „на тази агония“ с извънредно изявление на 8 юни – по-малко от шест месеца след сформирането на кабинета.

Това доведе до разцепление в ИТН. Част от депутатите на Трифонов се присъединиха към „Промяната“, но те не бяха достатъчни, за да се излъчи нов кабинет без „Има такъв народ“. Така парламентът се разпадна, за да се стигне до нови предсрочни избори, които се проведоха на 2 октомври.

Те обаче не решиха кризата, а доведоха до нова.

След година и половина на втора позиция ГЕРБ-СДС се завърна като първа политическа сила, но не успя да сформира кабинет. Формацията на Бойко Борисов отново бе поставена в изолация, като получи „за“ само от ДПС и „Български възход“ - новата партия на бившия служебен премиер Стефан Янев.

„Продължаваме промяната“ падна до втора сила, но предвижданият голям срив не се случи и засега партията на Кирил Петков и Асен Василев остава в играта.

2023 година ще започне с връчването именно на ПП на втория проучвателен мандат за съставяне на правителство. Засега изгледите са, че и той няма да успее.

ГЕРБ, ДПС и „Възраждане“ демонстративно отказаха диалог по темата, а без гласовете на поне една от трите партии парламентарно мнозинство няма как да се сформира.

Ако и третият мандат не успее, което изглежда доста вероятно, предстоят нови предсрочни избори напролет, след които много анализатори предвиждат пак патова ситуация. Причината е, че този път на хоризонта не се вижда нов политически субект, който да разбърка сериозно картите.

Козът на статуквото обаче може да е хартиената бюлетина и фактическото елиминиране на машинния вот заради връщането на ръчното броене на гласовете. Но не е изключено това да се обърне срещу ГЕРБ, ДПС и БСП, както се е случвало неведнъж с авторите на спорни промени в изборните правила.

А и до евентуалния предсрочен вот може да се случат много неща, които да наклонят везните в едната или другата посока.

Засега обаче страната остава в неустойчиво политическо равновесие - промяната бе ударена, статуквото бе позакърпено, но... недостатъчно. Политическите опоненти остават на ринга „в клинч“ и в очакване на следващия рунд. Догодина.