Напрежение сред хотелиери, учители и миньори, синдикатите плашат със стачка

Има голямо напрежение в различни сектори. Служители на ВиК, на „Български пощи“, както и в търговията вече се готвят за стачки. В хотелите и ресторантите имаме високо напрежение.  Това каза в „Тази сутрин“ по бТВ президент на КНСБ Пламен Димитров.

Той разкри, че заедно с колегите си от „Подкрепа“ ще се събират в първите дни на януари, за да решат дали ще има общи протести. 

„Предупредихме още през есента, че има опасност всички доходи, които са финансирани от бюджета да останат на това ниво, на което са в момента. Няма гарантирани средства за увеличение на заплатите на учителите, макар че има политически ангажимент възнагражденията им да са в размер на 125% от средната работна заплата за страната“, изтъкна Димитров. 

Той сподели, че не е доволен от това, че минималната работна заплата се увеличава символично, но го приема като стъпка в правилната посока.

Водещият Златимир Йочев припомни, че няколко дни преди края на календарната година служебният кабинет реши да вдигне минималните доходи и да направи най-ниската заплата от 1 януари 2023 г. в размер на 780 лева. 

„Тази стъпка е малка, недостатъчна и закъсняла. Очаквахме доста по-сериозно увеличение, най-вече заради инфлацията, не за нещо друго. Със сигурност заплатите растат в много сектори под давление на нашият натиск и разговорите с работодателите. Средните работни заплати се покачиха с около 15%, но и те все още не са достигнали нивата, които искаме“, обясни синдикалният лидер.

Той посочи, че доходите на хората трябва да се повишат с около 20%. Инфлацията расте през последните 6-7 месеца, отбеляза Димитров и посочи, че скока при храните в малката кошница вече е 50%. Той не одобрява начина по който се изчислява увеличаването на заплатите и настоява за втора стъпка в тази посока през второто полугодие на 2023 г. Нивото на минималната заплатата трябва да е около 820-830 лв.

Икономическият съветник в КТ „Подкрепа” Ваня Григорова пък коментира в „Здравей, България“ по Нова телевизия, че подобно символично увеличение на минималната работна заплата е цинизъм на фона на беднотията. 

„Имахме друго искане. На заседанието на Тристранния съвет след проведените разговори социалният министър Лазар Лазаров заяви, че ще увеличим заплата не на 770 лв., а на 780 лв. Чудесно е, че това става, друг е въпросът, че ние казахме, че това е приемливо, ако бъде предвидено още едно увеличение в първите месеци на 2023 г., така че да се компенсира инфлацията, натрупана върху хранителните продукти“, обясни тя. 

„Много добре знаем, че хората с ниски доходи изразходват всичките си средства за храна и сметки. Това, което видяхме, беше позорно пазарене от страна на правителството. Увеличение с 10 лв. е цинизъм на фона на обедняването на българския работник”, заяви Григорова.

Председателят на УС на АИКБ Васил Велев пък й опонира, като изтъкна, че най-ниската заплата ставала не 780 лв., а 874 лева като се прибавят средните проценти начисления. „Това е малко повече от 50% от средната работна заплата в момента. Говорим за увеличение малко отвъд най-смелите европейски изисквания. В България с тази минимална работна заплата се преизпълняват всички индикатори на директивата“, коментира той.

„Не това е начинът хората да получат по-добър стандарт. Нашият призив към хората е да не очакват държавата и синдикатите да им вдигнат минималната заплата, а да се квалифицират и да работят за повече. С това увеличение се покрива инфлацията. Имаме най-висок ръст на средната заплата в целия ЕС у нас за последното тримесечие и то е 16%, а увеличението на минималната заплата е с 20% на годишна база”, изчисли шефът на АИКБ.

Григорова обаче контрира, че това е интерпретация на работодателските организации. „Средните величини изначално са порочни. Няма такива надбавки върху заплатите”, каза тя.

По думите й много българи отиват да работят в чужбина заради ниските заплати у нас. „Млад работник в БДЖ, който работи по 12 часа получава 800 лв. заплата чисто. Този човек работи 3 месеца и заминава в чужбина. Друг пример – в момента знаете, че в „Български пощи” има протести, защото огромната част от работещите там получават заплати около 660 – 700 лв. Това не са хора, които не работят и не са квалифицирани”, каза още икономическият съветник в КТ „Подкрепа”.