Кметът на Бургас Димитър Николов сложи Съединението над всичко

Честването на 126-годишнината от Съединението на Княжество България с Източна Румелия, премина в Бургас под знака на усещащо се помирение, въпреки приближаващите местни избори и очакванията на репортерите да видят партийно разделение, „надуване на мускули“ и опити да се покаже превъзходство на управляващата партия ГЕРБ пред всички останали. Тонът бе зададен още в 9,30 часа, когато пред скромния войнишки паметник на бул.“Христо Ботев“ първи се събраха патриотите на Валери Симеонов от новата партия НФСБ (четете за това в отделен репортаж), с появата на изгубилия се за дълго ексдепутат от „Атака“ Стоян Иванов, който сега гласува с ГЕРБ в НС и с появата на ортодоксалните представители на Волен Сидеров. До вербален сблъсък между трите части не се стигна.

Постепенно малкият площад започна да се изпълва с първенци от различни партии. По ред но номерата, забелязахме общинският председател на СДС Константин Райков и зам.областният председател на сините Тодор Иванов, всички активисти на БСП – общинският председател Димитър Стоянов, Аргир Бояджиев, кандидат-общинският съветник ген. Васил Джелебов, както и старите червени пушки. Тяхната локация се оформи откъм дясната страна на площада, далеч от мястото, където по традиция се строяват първенците. Видяхме, че в червен тоалет, бе дошла някогашната сътрудничка на екскмета Йоан Костадинов – Мария Христова, която все така изглеждаше напориста и категорична.

Постепенно местата си заеха депутатите от ГЕРБ Иван Вълков, Галина Милева, Стоян Гюзелев, председателката на ОбС Снежина Маджарова, директорът на ОД на МВР комисар Милен Димитров, заместниците на кмета Димитър Николов, както и кметовете на териториалните дирекции. 

Както винаги, Николов пристигна сам, първоначално застана скромно в края, огледа се, но не тръгна да се ръкува със своите, а направи параден обход пред строя, за да стигне до тъмночервения ген.Джелебов държеше венец на предна линия и бе изпъчил целия си ръст по армейски, показвайки на всички, че запасните офицери и ветераните са негови верни сподвижници. Вероятно, точно заради това, Николов прецени, че първият заслужаващ внимание в този ден, е именно политическият му противник. Затова го удостои с продължително ръкостискане, без театралничене и нотки на етикеция. Жестът му бе достоен за уважение. В това време оркестърът засвири повеска за представителните роти и народът застана мирно, защото тържеството започваше. Точно тогава редицата отпред бе разместена и се видя как до Вълков и Милева застава областният управител Константин Гребенаров. Появата му бе неочаквана, тъй като от около седмица честолюбивият бивш висш полицай изживява вътрешна драма дали да подаде оставка от поста или да продължи заедно с ГЕРБ въпреки плесницата, която му заби Бойко Борисов с издигането на Панайот Рейзи за кмет на Созопол. Начинът, по който Гребенаров бе посрещнат от своите депутати и екипа на Николов показа техните симпатии и пълна подкрепа. Всички го наобиколиха и му се радваха, че е събрал сили да е с тях, гледаха го в очите и опитваха да му покажат своята съпричастност и разбиране на проблема. Кметът също се зарадва и смени мястото си сред трима души, заставайки плътно до първия държавник на Бургаска област.

Тържествената част започна, а след нея и дългото поднасяне на венци и цветя.

Силно впечатление направи поведението на червения кандидат за кмет Павел Маринов, който стоеше най-отзад с букет червени рози, а не с карамфили, каквито носеха всички останали бесепари. Маринов достолепно приближи паметника и поднесе своята почит пред героизма на загиналите.

Празникът наистина не разедини партийците, каквато е традицията тук от около три години. И бе доказателство, че са достигнали своята политическа зрелост. Гражданите, между които бяха много пенсионери и майки с малки деца, видяха своите водачи в светлина, която обещава бъдеще за Бургас и общината.