Как бюджетът се превърна в досадна подробност

През тази седмица парламентът прие на първо четене законопроекта за удължаване на действието на трите бюджета – държавния бюджет, бюджета на ДОО и бюджета на НЗОК. Отчитайки напредването на времето и началото на последния месец на годината, вече можем със сигурност да твърдим, че ще влезем в 2023 г. без нова рамка на държавните финанси. През последните седмици се чуваха всякакви гласове и екстравагантни идеи, в т.ч. парламентът да търси механизми да задължи правителството да внесе бюджет. Към днешна дата обаче е ясно, че в следващите 1-2 седмици ще се извърви процедурата по удължителния закон и в същото време ще се правят най-различни опити за провеждане на бюджетна политика без реално гласуване на нов бюджет.

Вече коментирахме, че удължаването на бюджета през тази година е различно от това, което наблюдавахме през миналата. Когато през декември 2021 г. се внесе подобен законопроект, тогава вече имаше ново правителство и съответно – нов финансов министър – и просто не стигна времето да се изготви рамка от парламентарно избрания кабинет. Така започнахме годината без бюджет, но с ясен срок – удължаването беше до 31 март 2022 г., и с формирано мнозинство и коалиция, тоест яснота кой ще изготви новия бюджет и кой ще го подкрепи в парламента. Сега срок на удължаването няма, а политическата безтегловност остава с пълна сила – тепърва ще започне раздаването на мандатите, като е много вероятно да отидем на нови избори през март. В този сценарий е напълно възможно да се приеме бюджет чак в средата на годината.

Всичко това обаче не означава, че междувременно няма да се провежда бюджетна политика. Механизмите са поне два. Единият е „ръчното“ управление на средствата от централния бюджет – черната кутия на бюджета, от която можеш да построиш магистрала, но можеш да отпуснеш и социални помощи. Другият е гласуването на нови текстове в различни закони в парламента – например по отношение на данъците или на механизъм за определяне на минималната заплата, които на практика променят фискалната рамка. През последните седмици наблюдаваме движение и по двете направления, като правителството вече отпуска средства за различни социални групи, а в парламента тепърва предстои да се гласува цял пакет от данъчни закони и да се дискутира механизма за определяне на минималната заплата. 

Така например преди дни правителството отпусна 15 млн. лв. за нова помощ за отопление, като средствата идват именно от централния бюджет. Помощта е еднократна, като е предвиден размер на плащането от 300 лв. за 50 хил. семейства. За да не се затормозява социалната система със сложни критерии и оценки на доходи, новата помощ ще се предоставя автоматично на осем конкретни социални групи – това са семейства и лица, които и към момента са подпомагани по различни текстове от трите основни социални закона (ЗСП, ЗСПД и ЗХУ). Избрани са помощи с по-ограничен обхват, така че обхватът на новата мярка също да не е голям. Това е пример как може да се разширява социалната система и без гласуване в парламента – чрез пренасочване на ресурс от централния бюджет и като надграждане на вече съществуващи социални програми.

През следващите седмици пък предстои гласуване на редица законодателни предложения, които имат директно отношение към бюджета. Различни текстове в данъчните закони са между първо и второ четене и по всичко личи към момента са с отворен край, тоест все още се дискутират различни варианти. Тук влизат промяната в акцизите на тютюневите изделия, диференцираните ставки на ДДС за различни групи стоки, облагането на свръхпечалбите в горивата и т.н. Важно е да отбележим, че голяма част от преференциалните ставки на ДДС са временни и изтичат на 31 декември 2022 г. Сред тях са намаленото ДДС за книги, ресторантьорски и кетъринг услуги, бебешки храни и пелени, ползване на спортни съоръжения. Единствено нулевата ставка за хляба и брашното, както и намалената за природния газ и отоплението са до 1 юли 2023 г. Вече видяхме, че при диференцирането на ДДС се оформят шарени мнозинства, така че в следващите седмици можем да очакваме всякакви изненади. Припомняме, че нулевата ставка на ДДС за брашното например стана факт след хаос и грешка при прегласуването на текста в пленарна зала.

Друг пример от текущата работа на парламента е опитът на социалната комисия да въведе механизъм за определяне на минималната работна заплата. Към момента размерът на минималната заплата в страната се определя от Министерски съвет. Парламентът обаче може да заобиколи това, ако приеме механизъм за определяне на минималната заплата – например, да е 50% от средната за страната, и така задължи правителството да приеме нов размер на минималното възнаграждение според зададената формула. Всичко това, разбира се, без да се предвидят необходимите средства по държавния бюджет – най-малкото за наетите в публичния сектор на минимална заплата, като този въпрос се остави на ръчното управление на бюджета и преструктурирането на средства. Тепърва ще видим как ще се развие тази тема в пленарна зала, но тя е показателна не толкова за търсенето на механизъм за определяне на минималната заплата, колкото за опита на депутатите да наложат своята воля на служебния кабинет.

Всичко това означава, че политическата каша от последните близо две години води до тотално объркване на бюджетния процес – бюджетите се приемат със закъснение, после задължително се актуализират, не са ясни мнозинствата по различни текстове и т.н. Преди година плахо се коментираше как ще се удължи бюджетът с три месеца, а сега вече съвсем свободно се отбелязва как можем да изкараме и половин година без бюджет. Бюджетът изглежда се превърна в някаква досадна подробност – сложни сметки, макро рамки, доклади и т.н. Политиците, а все по-честно – и представители на социалните партньори – се държат все едно е по-лесно е да няма такъв и просто с ад хок решения да се донагласят някои политики спрямо ситуацията, а и според това кой и как се договори със служебния кабинет или пък с някое от „тематичните“ мнозинства в парламента. По-лошото е, че от това блокиране на бюджетния процес излизане по-скоро няма, поне докато не се разреши политическият казус и не се формира някакво управляващо мнозинство.