Тъмната страна на Световното в Катар - модерно робство, експлоатация и смърт

Изборът на Катар за домакин на тазгодишното Световно първенство по футбол стана повод за празненства по улиците на столицата Доха и причина за национална гордост като първата страна с преобладаващо мюсюлманско население, която приема този форум.

Само че изборът на Катар за домакинство, направен през 2010 г., още тогава стана повод и за критики.

Най-вече заради провеждането на спортно събитие в страна, където температурите през лятото редовно достигат 40-50 градуса, подозренията за корупция сред високите етажи на ФИФА, както и заради опасения относно нарушения на правата на човека.

Горещият климат на близкоизточната страна направи невъзможно провеждането на първенството през лятото, както е било винаги досега, така че то се оказа насрочено за ноември и декември - точно когато националните клубни първенства са в разгара си. Без своите звезди в момента, те са прекъснати за повече от месец, разстройвайки ритъма и графиците на клубни отбори и федерации от цял свят.

Продължават и разследванията за това как Катар, малка държава с население от едва 3 милиона души, без футболни традиции, успява да спечели таен вот за домакинство.

На тези въпроси опитва да отговори документалната поредица на Netflix FIFA Uncovered, който включва приносът на разследващи журналисти, юристи и бивши началници във ФИФА, включително бившият президент Сеп Блатер. В рамките на четири епизода, предаването представя задълбочен разказ за корупцията пропила се в ръководния орган на световния футбол.

Неслучайно и в навечерието на турнира самият Блатер определи избора на Катар за грешка.

"Това беше лош избор. И аз бях отговорен за това като президент по това време", каза Блатер, чийто мандат приключи през 2015 г. заради грандиозен корупционен скандал.

На фона на всичко това идват и безбройните доказателства за абсолютно незачитане на човешките права на хиляди мигранти, използвани за изграждането на цялата необходима инфраструктура за провеждането на турнир с подобни мащаби.

Не за първи път толкова голямо спортно събитие се провежда в държава с авторитарно управление. Китай домакинства зимни и летни Олимпийски игри, Русия от своя страна също прие една Олимпиада, както и предишното Световно от 2018 г.

По-назад пък имаме Световното първенство в Аржентина, където по това време властта се държи от брутална военна хунта, оказала натиск с всички възможни средства за достигане до крайната победа в турнира.

Олимпиадата в Берлин през 1936 г. и световното по футбол в Италия две години по-рано са други примери за това по какъв начин репресивни управления използват спортни събития за постигане на престиж и уважение.

Така че Катар влиза в една мрачна компания на тоталитарни диктатури и военни хунти, за които човешките права не означават нищо, когато става въпрос за постигане на успехи.

В случая централно място заема системата, чрез която се осъществява контрол върху мигрантските работници.

Имайки предвид, че страната досега не е била домакин на толкова голямо събитие, което привлича огромен брой посетители и изисква инфраструктура, каквато досега не е имало, то всичко е трябвало да бъде изградено от нулата. Към 2010 г. страната просто няма необходимия брой хотели, стадиони и дори подходящи пътища.

За да се изгради всичко, правителството се възползва от огромния брой работници мигранти, които съставляват около 90% от населението. Смята се, че едва около 300 000 от всички жители на страната са катарски граждани. Всички останали са имигранти, които се занимават с цялата нископлатена работа, смятана за неподходяща от заможните граждани.

Само за последната една година в населението на Катар се е увеличило с цели 13,2%, показва официалната статистика. Те идват най-вече от Индия, Пакистан, Бангладеш Непал или Филипините с надежди за припечелване на добри пари в богатата държава.

Това на което се натъкват обаче е системата "кафала".

Тя е характерна не само за Катар, а за всички държави от Арабския полуостров и според нея чуждестранните работници трябва да имат "спонсор" в страната домакин. Обикновено тази роля се поема от съответния работодател, който отговаря за осигуряване на виза, работен статут, настаняване и всичко останало.

Самите работници се оказват почти без права, тъй като системата не им позволява да напускат страната без разрешението на спонсора си. То е необходимо и за смяна на работа, получаване на шофьорска книжка, наемане на жилище или откриване на разплащателна сметка.

Това лесно създава условия за експлоатация на човешки труд, която е определяна като истинско робство.

Най-типичната форма на злоупотреба е отказът да бъдат освободени работници след приключване на договора им. Те не могат да се преместят на друго работно място за цели две години, а в по-лоши случаи компанията може да ги държи за неопределено време в опит да компенсира свои загуби, ако бизнесът не върви.

С това обаче съвсем не се изчерпва всичко.

Различни правозащитни организации и медии твърдят за хиляди смъртни случаи вследствие на нечовешки условия на работа и живот. Миналата година The Guardian установява, че 6500 мигранти от пет страни - Индия, Бангладеш, Пакистан, Шри Ланка и Непал - са починали в Катар между 2010 и 2020 г., като 30% от случаите не са естествена смърт.

"Някои от тях включват работници, които припадат на строителната площадка. Други умират при пътнотранспортни произшествия на път за работа в автобус на работодателя си. А много други умират внезапно по необясним начин в трудовите лагери", обяснява Пийт Патисън, един от репортерите по разследването, в интервю за NPR.

ФИФА и Катар оспорват това. Според Доха само трима души са загинали като пряк резултат от работата си на обекти, свързани със Световното първенство и съобщава за 37 починали работници, чиято смърт "не е свързана с работата".

През последните две години правителството въвежда някои реформи в системата "кафала", която дава повече права на работниците. От правозащитната организация Human Rights Watch определят тези промени като крайно недостатъчни и повърхностни.

Притесненията относно нарушенията на човешките права отиват отвъд третирането на работниците мигранти.

Скорошен доклад на Human Rights Watch публикува доклад от 42 страници, описващ много притеснителни практики.

Например наказателният кодекс на Катар криминализира извънбрачния секс, което е водило до случаи на съдебно преследване срещу жертви на изнасилване. Хомосексуалността също е криминализирана - сексът между мъже се наказва с до седем години затвор, а тези, които "подбуждат" или "примамват" друг мъж да извърши "акт на содомия или неморалност", могат да получат от една до три години затвор.

Наскоро дори специалният посланикът на Катар за Световната купа описа пред немски медии хомосексуалността като "увреждане на ума".

Властите на Катар заявиха, че няма да променят законите си относно ЛГБТ общността, но и нито един гостуващ фен няма да бъде дискриминиран на турнира.

Привържениците ще могат свободно да развяват знамена и да се държат за ръце, според началника на организационния комитет Насер ал Хатер.

"Всичко, което искаме, е хората да уважават културата ни.", споделя той пред Sky Sports. "В края на краищата, стига да не правите нищо, което да вреди на други хора, ако не унищожавате обществена собственост и се държите по начин, който не е опасен, тогава всеки е добре дошъл и няма от какво да се притеснява."

Източник: Webcafe.bg