Янаки Стоилов: По-перспективно е да се мисли за промяна в избирателната система, а не в начина на гласуване

Смяната на изборния кодекс преди избори е неподходяща практика. Това заяви пред БНР Янаки Стоилов, конституционен съдия и бивш служебен министър на правосъдието.

„Но тя подсказва, че партиите се опитват да гарантират своите позиции с оглед на нови избори. Оказа се, че тази тема доминира над останалите през последните седмици. Самата технология на гласуване не решава проблема с все по-голямото недоверие към политиката. Да се смята ,че запазването на сегашния начин на гласуване или промяната му, ще повлия на избирателната активност е или лицемерно, или наивно. Няма значително да се отрази върху мотивацията на хората“.

Въвеждането на машините постигна един очевиден резултат – рязкото намаляване на недействителните гласове, отчете той.

„Вероятно има косвено отражение и върху контролирания вот и преправянето на протоколи. Но там, където живеят по-бедни хора или има силни корпоративни структури, това въздействие не е премахнато напълно“. По-перспективно би било да се мисли за промяна в избирателната система, а не в начина на гласуване, поясни Стоилов.

„Ако оценяваме, че партиите не са в състояние да мотивират обществото за участие в изборите, при смесена избирателна система, те ще търсят повече авторитетни хора. А когато се явяват и в лично качество, ангажиментите им към избирателите ще бъдат по-големи. За това обаче не се говори, защото би намалило ролята на тези, които се наричат лидери“.

Изцяло мажоритарна система пък би донесла рискове от друго естество и влияние на фактори като финансовите средства и достъп до медии, отчете конституционния съдия. Най-големият сблъсък между партиите не е по въпросите на политиките, които ги различават, а по начина на позициониране на следващи избори, обясни още той. Има решение на Конституционния съд от началото на 90-те години, според което конституцията изисква след избора на ръководството на парламента президентът да започне консултации, обясни Стоилов.

„Той има възможност да прецени темпото на тези консултации. Логиката на конституционния процес е след конституиране на парламента, едно от първите действия да бъде това по сформиране на правителството. В момента нито президентът бърза, нито партиите изискват да засили темпото“.

Президентът вероятно иска да се избегне рискът от съвсем бързи избори, ако в рамките на всички мандати не бъде сформирано правителство, смята Стоилов. „Този процес може да приключи някъде около Ивановден. Това означава, че изборите ще се проведат не по-рано то март. Те няма да са в средата на зимата и кампанията да съвпадне с най-неблагоприятния период“.

Вероятно следващата седмица ще приключат консултациите и по-следващата трябва да бъде връчен проучвателен мандат на първата политическа сила, каза още той.

„Ако той не бъде успешен, има възможност за някаква гъвкавост във времето. При положение, че не се реализира и вторият, президентът трябва да връчи в 7-дневен срок мандат на трета политическа сила, определена от него. Тази парламентарна група също има възможност да проведе консултации“. Партии, които заявяват сходство във възгледите, са най-ожесточени в отношенията помежду си, а други, които се разминават, заявяват, че са склонни да си партнират в евентуално управление, каза още Стоилов. Историята показва, че за да съществува парламентарно управление, трябва да действат стабилни партии, напомни той.

„Напоследък парламентите съществуват по няколко месеца. Времето, в което действат служебните правителства, е колкото тяхното. Те съществуват под егидата на президента. Следователно президентът, който трябва да е свързващо звено между властите, в този случай започва да се свързва с изпълнителната власт. За момента не се прескачат нормите на конституцията“.

Защитата на конституцията не може да бъде пълноценна, ако тя не е и политическа, обясни той. „Ако политическата кризи продължи да се задълбочава и не се решават съществените въпроси, тогава не е изключено да се достигне до конституционна криза“.