Издигането в култ на малцинствата няма как да върви до безкрайност

Проф. Даниел Вълчев е университетски преподавател, декан на Юридическия факултет на СУ „Св.Климент Охридски“. Роден е в Бургас, родителите му са от Малко Търново. Той е бивш министър на образованието в периода 2005-2009 година. През уикенда проф. Вълчев бе гост на 18-ото издание на форума „Черноморска Странджа“ в Ахтопол. Разговаряме с него по актуални политически теми:

- Проф. Вълчев, за пръв път Ви виждаме на форум на „Черноморска Странджа“. Какви са вашите впечатления от изнесените до този момент доклади?

- Действително идвам за пръв път и съм впечатлен от научните доклади, които бяха представени. Може би не знаете, но моите родители са от Малко Търново и преди няколко месеца се видях с проф. Иван Илчев (бившият ректор на СУ „Св.Климент Охридски“), с когото разговаряхме за предполагаемото място на манастира на Свети Григорий. Проф. Илчев ме насочи към Атанас Орачев, който е писал по тази тема и правил изследвания. Разговаряхме няколко пъти и днес използвах повода да дойда тук, за да се запознаем. Така влязох в този интелектуален кръг и ще се радвам отново да ме поканят.

Изтъкнати изследователи се събраха на научен форум в Ахтопол

- Вие сте човек, който добре познава и анализира политическите процеси. В тази връзка, какво решение виждате за парламентарната криза?

- Според мен няма специфична криза на парламентарните практики, колкото на разделението на българското общество. Това е големият проблем, който след това се възпроизвежда в конкретните политически решения. Иначе има варианти. Чисто математически може да се стигне до формула, която да даде правителство. Големият въпрос е дали то ще бъде стабилно и дали ще има ли достатъчно подкрепа, за да вземе по-тежки решения. За последното не съм оптимист. Смятам, че или ще се сформира някакво твърде крехко правителство, което няма да предприеме адекватни мерки на висотата на ситуацията, в която се намираме, или ще се отиде към нови избори. Но в крайна сметка това е Демокрацията. Едно време се оплаквахме, че няма избори, а сега, че имаме много често.

- Спечели ли българският парламентаризъм от ситуационните мнозинства, които виждаме от началото на 48-ото Народно събрание?

- Нито спечели, нито загуби. Парламентарните режими са в някаква степен осъдени на известни въздействия на аритметиката. В този парламент е ясно, че няма как да има правителство или каквото решение да се вземе без по някакъв начин да участват или ГЕРБ, или ДПС, или „Възраждане“. Каквото и да стане ще се получи с компромис, ако не се стигне до него, ще се отиде на избори.

- Виждате ли край на противопоставянето в политиката? Дори в глобален план забелязваме, че Републиканците в САЩ са по-склонни да номинират губернатора на Флорида Рон Десантис за президент, отколкото Доналд Тръмп, който според анализатори, е поставил началото на политическата поляризация.

- Не съм съгласен с тази ваша констатация. Противопоставяне в политиката винаги ще има. Върху това се гради цялата система. Що се отнася до Тръмп, то той изрече на глас това, което мнозина мислят, а именно, че тази либерална вълна в някакъв момент ще трябва да спре. В крайна сметка издигането в култ на малцинствата от каквото и да е естество, няма как да върви до безкрайност, защото стават все повече и имат все по-радикални искания. В един момент някой просто трябваше да каже: „Добре, но ние докога ще защитаваме малцинствата? А за мнозинството няма ли кой да се погрижи?“ Човек вече започва да остава с впечатлението, че ако сред 1000 души има само един еднокрак, то трябва да преподаваме на децата, че хората биват два вида – с един и два крака. Не, хората са с два крака, просто този човек, е загубил крака си и трябва да го уважаваме, но не бива това да изкривява нашите представи за света. Така, че Тръмп не е направил нещо лошо. Той има специфики в поведението, но както казваме ние, юристите, съзнава свойството и значението на постъпките си и може да ги ръководи, което не е съвсем ясно за настоящия американски президент.

- Идва ли край на либералния ред?

- Във всеки случай светът се развива и това, което сме смятали за невъзможно преди 15-20 години, днес виждаме, че е все по-вероятно. Има промени и рано или късно ще се отразят и в политиката. Уточнявам, че либералния ред не е нещо лошо само по себе си, защото либерал-демократичната държава, е това, в което живеят западните общества в последните 100 години. Големият въпрос е да не се преминава в онези крайности, които ще доведат до дълбока криза в нея. И дадох един пример, с правата на малцинствата. Има много други подобни.