Русия започна да отчита огромни загуби на фронта в Украйна

С появата на фронта на първите мобилизирани руснаци цифрите на загубите на руската армия, за които съобщава в ежедневната си сводка командването на Въоръжените сили на Украйна /ВСУ/, рязко скочиха. Ако през лятото и в началото на есента ВСУ докладваха за средно 200 загинали руски военнослужещи на ден, сега те са над 600, и то при условие, че във всички направления на фронта се водят позиционни боеве.

Не е възможно да се провери обективно броят на загиналите. Но за големите загуби на руската армия съобщават и руски източници и макар информацията за стотици убити само в един бой да е вероятно преувеличена, тенденцията е налице. Има многочислени свидетелства на руски мобилизирани - едни са попаднали в украински плен, други са се оттеглили от позициите на фронта с огромни загуби, трети още не са се добрали до фронта, но са се сблъскали с прословутия армейски бардак. Тези, които са успели да повоюват, описват една и съща картинка: някъде са ги завели, разтоварили, заповядали са им да се окопаят и да държат отбраната, оставени са гладни, по някое време започва обстрел, липсва връзка с когото и да било, командирите са избягали или са убити, и никой не им казва какво да правят. Затова в повечето случаи те се оттеглят.

Причините за тази ситуация са няколко. Първо - лошата координация на мобилизираните. Откакто Украйна се сдоби с високоточно далекобойно въоръжение от западен тип руското командване бе принудено да изнесе щабовете и другите пунктове за оперативно управление в дълбокия тил, над 70 км от линията на фронта. Би било безразсъдно командирите да се намират под огневия прицел на противника. Това обаче се отразява силно на качеството на управление на войските, особено когато ситуацията на фронта непрекъснато се променя. Командите вървят по верига надолу и колкото по-дълга е тя, толкова е по-лошо положението. Ако кадровият военен, който се намира не за първи път на фронта и малко или много познава обстановката, може да се ориентира и самостоятелно да вземе вярното решение, то от довчерашните цивилни не може да се очаква подобно нещо. Въпреки че проблемът с лошото взаимодействие може да има и системен характер.

По всичко личи, че руското командване изобщо не е планирало войната в Украйна да продължи дълго и наистина е разглеждало кампанията като светкавична спецоперация.

След военната реформа, проведена през 2008-2012 г. от министъра на отбраната Анатолий Сердюков, се залагаше на неголяма, но високопрофесионална и технически оборудвана армия. В Украйна обаче това не сработи, защото най-боеспособните части бързо излязоха от строя, и трябваше да се прибегне до мобилизация. Това не е само крачка назад, към армия от миналото. Стана ясно, че руската военна машина не е способна да приеме в редовете си огромна маса лошо подготвени за водене на съвременни бойни действия войници. Това се проявява както в недостига на нормално екипиране и амуниции, в ръждясалите автомати, така и в липсата на опитни командири, а често и условия за бойна подготовка и елементарно настаняване на призованите от запаса.

Част от мобилизираните веднага, без никаква подготовка, бяха изпратени на фронта, което показва, че командването е трябвало бързо да запуши дупки на първа линия. И всичко това става на фона на изтощаване на ресурсите и остър недостиг на съвременно въоръжение - вече се разконсервира бойна техника от втората половина, че даже и от средата на ХХ век, купуват се дронове от Иран, има съобщения за доставка на боеприпаси от Северна Корея.

Как руската армия смята да победи във войната с Украйна, ако не се брои ядреното оръжие, използването на което ще доведе Русия до катастрофа, както дават да се разбере американските военни? Може би, някъде в недрата на руския Генерален щаб има победоносен план, но командванията по места сега трябва да решават по-земни задачи - да организират отбраната и да удържат фронта. При всички недостатъци на призивната армия, тя дава огромни човешки ресурси.

В жалбата на морските пехотинци от 155-а бригада се казва, че в хода на "неразбираемото настъпление" към село Павловка в Донецка област за четири дни те са загубили около 300 души, които са убити, ранени или безследно изчезнали. Според военните, този щурм е бил нужен само за да могат техните командири да се докарат пред генщаба и да получат ордени. "Не им пука от нищо, само и само да се покажат. Те наричат хората - "месо", пишат авторите на колективното писмо.

В министерството на отбраната на Русия твърдят, че заявленията за "високи, излишни загуби в хора и техника" не съответства на действителността и загубите в това направление "не надвишават 1% от бойния състава и 7% ранени, значителна част от които вече се върнаха в строя".

Роднини на мобилизирани обаче започнаха да се бунтуват с искане те да бъдат изтеглени веднага от фронта, където са изпратени без подготовка и въоръжение. В социалните мрежи започнаха да се появяват видеа от различни краища на Русия, в които се описва безнадеждното положение на техните близки на фронта. Така се разбра за смъртта на 500 мобилизирани от Воронежска област близо до Макеевка в Сватовски район на Луганска област. Руските власти признаха, че има много загинали и ранени, но отрекоха цифрите да са чак толкова големи.

Кремъл високо оценява лоялността и изпълнителността. Независимо от множеството провалени операции, за цялата война в Украйна не е съобщавано за нито едно сериозно наказание на някой от руските военноначалници. В медиите попадаше информация само за някои кадрови размествания. По всичко личи, че висшето руско ръководство не поставя под съмнение квалификацията на генералитета заради огромните загуби на личен състав и техника в резултат на директни атаки и неудачна организация на отбраната. Само под натиска на собственика на частната военна компания "Вагнер" Евгени Пригожин и на чеченския лидер Кадиров от длъжност бе отстранен командващият групировката "Център" Александър Лапин - върху него е хвърлена отговорността за тежките поражения край Харков и Лиман. Не е ясно дали Лапин е в триседмичен отпуск или е отстранен. Но фронталните атаки в Донецка област продължават.