Бургаски студенти учат медицина и нови технологии с виртуална и добавена реалност
Бургаският университет „Проф. д-р Асен Златаров” активно участва в няколко сериозни иновативни проекти, свързани не само с изкуствения интелект, но и с новите технологии като цяло. Със специален софтуер, предоставен от САЩ след спечелен конкурс и на стойност около 22 млн. долара, във ВУЗ-а използват виртуална и добавена реалност, а това помага за развитието не само на медицината, но и на редица други технологични специалности.
Центърът по виртуална и добавена реалност се намира в Конгресния център на Морска гара и разполага с база от данни, съдържаща над 1 млн. триизмерни модела на различни субекти. Те могат да се разглеждат в своята цялост в детайли от студентите, но и да се „разглабят” виртуално, за да се прегледа всеки техен компонен. Платформата позволява за пръв път да се интегрира в образователния процес нагледно показно за определени дейности без да се налага субекта на разглеждания предмет да съществува във физическото пространство. Тя може да надгради знанията в редица сфери – от медицина и услуги до астрономия и астрофизика, като предлага поддръжка на звук, глас, обяснения, картинки и пояснения в графична форма, а самите студенти могат да изработват свои 3D модели, които да се интегрират в системата.
Друга иновация, която Университет „Проф. д-р Асен Златаров” използва, е суперкомпютър, който към момента работи с 1024 процесорни ядра. От ръководството обясниха пред Флагман, че сега ВУЗ-ът е в процес на закупуване на още 36 000 процесора, с което ще придобие доста сериозна изчислителна мощност. Тя ще може да се използва за огромен набор от дейности, включително симулации на определени действия по физичните закони във виртуална среда. Така се позволява да се работи по сфери като аеродинамика, астрофизика, медицина, динамика на течностите и подобни.
Университетът разполага с нов енцелограф със 128 канала – устройство, с което може да се изработи подробна карта на човешкия мозък. Целта на тази научна дейност е да се измери кои невронни връзки се активизират, при конкретни дейности. Така ще може в един бъдещ момент с тази технология да се помогне хора с увреждания или физически недъзи да се интегрират към обществото. Например ако успешно могат да се изолират сигналите на човешкия мозък при моторна функция, ще може протезите на утрешния ден да наподобят максимално загубен крайник, а това ще има огромно значение и за роботиката.
Всъщност в университета се работи и по това направление. Висшето учебно заведение разполага с програма, която се занимава изцяло с роботика и вече има създадена хуманоидна машина, която може да разпознава предмети и да ги следва. В конкретният случай тя играе футбол, успява да открие топката, да я ритне и да я следва.
А на темата за проследяването Университет „Проф. д-р Асен Златаров” е част от международен проект в криминалистиката, който се ръководи от учени от Испания и Италия. Той разработва методи за проследяване на обявени за издирване престъпници на базата не толкова на външния им вид, а по-скоро на това какви са „навиците им” в мрежата. Тази система и методите, които разработва, се използва вече в Интерпол и Европол, а от тук насетне ще се допълва. В този смисъл бургаският университет е на „ръба на острието” по отношение на новите технологии.