Най-големият капитал на България са младите, но без радикална реформа в образованието, ще ги загубим

Доц. Георги Бърдаров е сценарист, писател, университетски преподавател, ръководител на катедра "Социално-икономическа география" в Геолого-географския факултет на СУ „Св.Климент Охридски“. За студентите си той е вдъхновяваща личност, истински будител. Разговаряме с него в навечерието на 1 ноември.

- Доц. Бърдаров, кои са съвременните будители на българското общество и Вие самият приемате ли, че сте един от тях?

- Съвременните будители на българското общество са хората, които работят с младите. На първо място това са учителите и преподавателите в университетите. В тази връзка и аз се приемам за един от тях. Да кажеш, че си будител е, изключително отговорно, високопарно е, но аз смятам, че работя в тази област. А всеки, който работи с младите хора може да бъде будител.

- Смятате ли, че живеем във време на политическа и икономическа криза, духовна, както и в криза на лидерство?

- Тук ще разделя отговора на две. Смятам, че живеем в най-благодатното време в човешката история, тъй като практически имаме неограничени възможности, такива, каквито са нямали дори абсолютните монарси в миналото. Но това също е нож с две остриета, защото както имаме много възможности, имаме и много заблуди, трябва да внимаваме. Категорично смятам, че сме в ера, в която има трансформация на една епоха в друга. Що се касае до водачите: За съжаление имаме остър дефицит на лидери - не просто в България, а в целия развит свят.

- Кой е и лидерът, който последно Ви вдъхнови?

- Наскоро прочетох една мисъл на папа Франциск в неговата фейсбук страница. Тя гласеше следното: „Дошли сме на света, за да оставим отпечатък“. Толкова е просто и толкова силно казано.

- И в двата ви романа – „Аз още броя дните“ и „Absolvo te“ развивате темата за ранните междуетнически конфликти и за пречистващата сила на прошката. Има ли непростими, според Вас, неща?

- Прошката за съжаление е нещо, което сме изтъркали от употреба и наляво и надясно се размахва като термин. Много трудно е да простиш истински. Едно е да го кажеш, друго е да го направиш. Най-трудно е да простим на самите себе си. Това беше мотивът да напиша романа Absolvo te, защото това е най-важна прошка. Ако простим на самите себе си, че сме такива, каквито сме, защото такъв ни е създал Бог, едва тогава може да прощаваме на другите. Всеки от нас и доброто, и злото в себе си.

- Взимаме ли си поуки от грешките, войните и кръвопролитията в историята?

- Романът ми „Absolvo te“ започна с едно изречение, което сложих в последния възможен момент – „Войната винаги се завръща. Рано или късно. Но винаги!“. За съжаление нито едно поколение в човешката история, включително и нашето, не си е взе поука от грешките, които сме допускали в миналото. Заради това войната е постоянно в ежедневието ни. Ще си позволя да използвам цитат от романа ми „Аз още броя дните“, където единият герой Зоран каза: „Всичко на този свят се забравя – и доброто, и лошото“. Истината е, че ние сме с изключително къса памет.

- Вие сте специалист по демография. Има ли изход от все по-задълбочаваща се демографска криза в България и каква е формулата за преодоляването й?

- Със сигурност сме в много тежка демографска криза и последните данни от преброяването показаха, че сме намелели с 844 хил.души. Отделно имаме и силно влошена възрастова структура. Изход обаче има! Не е катастрофа, както се опитват да ни внушат. Трябва да се предприеме серия от мерки, не става само с една. Много често се спекулира с раждаемостта. Тя е ниска, но е естествено ниска и няма начин да бъде завишена. Трябва да мислим за радикална реформа в образованието, заради това непрекъснато говоря по тази тема. Бургас е прекрасен пример в това отношение най-вече с програмата „Първокласно начало“. Ако ние демотивираме младите хора в средното и висшето образование, няма какво да ги спре по-нататък да напуснат страната. Трябва да ги задържим. Да виждат тук потенциала да се развиват.

- Работите по няколко образователни проекта в Бургас. Какво казват младите за света, в който живеем и имат ли те своите будители?

- Имаме изключително адекватни млади хора в България и това ни е най-големият капитал. Ако го пропилеем, ще загубим всичко. Те са интересни от тази гледна точка, че едновременно са глобално настроени и възприемат света като свой дом. Нямат комплекса на предходните поколения, но в същото време имат изконна любов към чисто българските традиции, култура, герои. При тях се забелязва криза на идентичността – че не припознават съвременните будители в нашето общество. Те се обръщат към миналото – към Левски, към Ботев, в което няма нищо лошо. Хубаво е да си пазим традициите и културата. Разбира се, те си имат своите идоли в сферата на културата и музиката. Но се нуждаят и от будители сред своите съвремевници.

- Често сте в Бургас. Защо?

- Получих покана от кмета на града Димитър Николов да участвам в проекта „Първокласно начало“. За тези 4 години се влюбих в този град, припознавам го като моето място. Даже със съпругата ми имаме планове да живеем в Бургас. Харесва ми как изглежда градът като инфраструктура, спокойствие. Има една топлина и спокойствие, каквито не съм срещал никъде другаде. И разбира се морето. Каквото и да кажеш за него ще е малко. Неслучайно Хемингуей е казал, че всичко, което е далеч от морето, е провинция.

- Има ли надежда за България?

- Надеждата за България я има. Категорично убеден съм като учен, като писател, че след 15 години ще живеем много по-добре. Надеждата е в тези млади хора, които имаме като капитал и потенциал. Трябва да имат нормални условия да се развият, да не ги похабим. След това те ще ни се отблагодарят.