Шивашката индустрия в България: Поръчки има, работници - не

В шивашкия бранш има 20 хил. незаети работни места, сочи неформалната статистика в сектора. Недостигът на служители е многогодишен проблем за фабриките, а обявите в бюрата по труда са обичайни и постоянни през цялата година. Маржовете явно не позволяват вдигане на заплати до атрактивни нива, затова вносът на работници от чужбина е решение за част от незаетите позиции в някои компании. Процедурата обаче изисква търпение, време и средства, пише Capital.bg.

"По официални данни през 2019 г. заетите в бранша на текстила и облеклото са били 95 хил., сега са 78-79 хил. Мнозина се пенсионираха, а нови кадри липсват. Според наше вътрешно проучване 67% от заетите в бранша са на възраст над 45 години, което означава, че проблемът с недостига на хора ще се задълбочава", обясни Йордан Беловодски - изпълнителен директор на Българската асоциация за текстил, облекло и кожи (БАТОК). Затова в бранша има силен интерес за внос на работници от чужбина, който позатихна покрай ковид пандемията, но от есента на миналата година отново е възобновен, казват собственици на шивашки компании. "Този интерес е продиктуван от липсата на хора във време, когато поръчките към шивашките фирми се възстановяват и дори нарастват заради оттеглянето на доста възложители от Азия, както и заради затварянето на някои украински фирми в резултат на войната там", уточнява Йордан Беловодски.

Щедри работодатели

Вносът на работници в страната е от Виетнам, Киргизстан, Узбекистан, Бангладеш, Молдова, Турция. Най-оптимистичният срок за приключване на процедурата е 6 месеца. Фирмата, която наема служители от чужбина, е длъжна да им осигури самолетни билети за отиване и връщане, както и да им плаща наема за квартира. Някои компании са доста по-щедри - те плащат режийните или част от тях, предоставят и ваучери за храна.

Текстилната семейна компания "Аглика", която има фабрики във Велико Търново и Твърдица и притежава производствени бази в Молдова, от една година внася работници от Турция и Молдова. "Назначихме 12, за още четирима чакаме разрешение. Открихме ги чрез наши партньори и лични контакти в бранша в тези държави. Визите са работни и трябва да се подновяват ежегодно. Почти не се налага да ги обучаваме, защото са квалифицирани специалисти и по-скоро разчитаме те да обучат нашите служители. Осигурили сме им специално изградено общежитие с идеални условия. Наш ангажимент е и храната", разказва Елица Петкова, търговски директор.

Компанията притежава и хотел. В него също работят служители от чужбина. "Наели сме от Турция шеф-готвачи, управител, сервитьори, бармани, а от Тайланд - масажистки за традиционните тай масажи за СПА центъра в комплекса. Наемането на чуждестранни работници има един основен минус - езиковата бариера и по-тромавата комуникация, но плюсовете са, че тези хора са квалифицирани и са дошли да работят, т.е. трудът им е с по-голям процент ефективност. Някои от тях са незаменими - като тайландките, чиито умения са специфични и уникални", обобщава Елица Петкова.

"В нашата фирма имаме хора от Киргизстан. Бяха седем, сега са двама. Контактувам с две лицензирани агенции, които имат право да внасят работници. Първоначалните разрешителни винаги са за една година с възможност за продължаване. Предпочитаме наетите от чужбина да бъдат обучени", обяснява Радина Банкова - председател на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил и изпълнителен директор на "Крис фешън индъстрийс" - Ловеч.

Тя подчертава, че работодателите в сектора "масово предлагат всички удобства за чуждестранните работници - осигуряват безплатно жилище, поемат част от режийните, предоставят им купони за храна, които получават и българските служители". Според Радина Банкова обаче тези придобивки напоследък не са толкова привлекателни. "Причината е, че в момента доларът е по-скъп от еврото и заплатата, която даваме в Европа, не изглежда толкова атрактивна на кандидатите. Затова мнозина предпочитат да отидат на работа в Турция и дори в Русия", дава примери тя.

Искания за още по-улеснена процедура

Двете браншови организации в сектора поставят за разискване проблеми, чието решение според тях би улеснило вноса на чуждестранни работници.

"Много от кандидатите, които биха дошли да работят в България, са от държави, с които страната ни няма подписана спогодба за внос на работници, няма и посолство. Това удължава и оскъпява процедурата, защото хората трябва да ходят в съседни държави, за да кандидатстват за виза", казва Банкова.

"Има много голям интерес към работници от Бангладеш например, но България няма посолство в Бангладеш, в което да се обработват документите. Румъния, която също няма посолство там, командирова в Бангладеш екип от външното министерство, който обработва на място документите на кандидатите", дава пример Йордан Беловодски.

Той добавя още примери за още възможности, които биха улеснили процедурата. "Ако една фирма е подавала целогодишно обяви в бюрата по труда за търсене на хора и не намира кандидати, тя би трябвало веднага да получава разрешително за внос на работници, без никакви допълнителни условия и изчакване. Има разминавания и в изискванията за образование и квалификация на чуждестранните работници - в някои държави документите са различни от тези, които изисква агенцията. Това са допълнителни утежняващи условия", обобщава Беловодски.

Предприемачите в сектора са единодушни, че независимо от всичко ще продължат да внасят работници от чужбина. "Колкото и да са тежки условията по наемане, колкото и скъпо да им излиза на фирмите - те са принудени да внасят хора, за да оцелеят. Нямат друг шанс", категоричен е Йордан Беловодски.

"Процедурата не е лесна, оскъпява се с документация, с такси за легализация, натоварваме се с допълнителни разходи за издръжка, но въпреки това го правим заради тоталната липса на работна ръка и тоталното обезлюдяване в някои региони", обобщава Радина Банкова.