Какво следва, ако отново няма редовно правителство?

Последната година и половина, след изборите на 4 април 2021 г., отключили портите на продължаваща месеци наред политическа криза и стагнация, въпросът, който следва всяко обявяване на резултатите от поредните парламентарни избори, е не толкова кой е победител, колкото дали и как ще може да сформира конструкцията на редовно управление.

И, наистина, редовно избраните правителства за последната над година и половина се превърнаха в своеобразна „екзотика“ на родния политически небосклон. Казано по друг начин – времето на политическата криза в страната роди серия от прецеденти, започвайки от исторически конституционни казуси до първия кабинет в новата ни история, който беше свален чрез вот на недоверие.

Какво следва оттук насетне след обявяване на изборните резултати в стойност на проценти и в брой гласували?

Първоначално има определено количество работа за Централната избирателна комисия, свързана с това да определи броя мандати по методиката, след това да ги персонализира поименно и да ги обяви в „Държавен вестник“. Оттам процедурно „топката“ преминава в ръцете на президента Румен Радев.

Съгласно чл. 75 от Конституцията новоизбраното Народно събрание се свиква на първо заседание от президента на републиката най-късно един месец след избирането на Народно събрание.

Ако в посочения срок президентът не свика Народното събрание, то се свиква от една пета от народните представители. На първото заседание Народното събрание трябва да избере председател, заместник-председатели и т.н., преди да започне една същинска, но с възможност да бъде времево ограничена в кратки срокове работа. Защо?

През последните месеци България се намира в серия от кризи, изключвайки политическата такава – висока инфлация, рекордни цени на горивата и електроенергията за бизнеса, неяснота за зимния отоплителен сезон, проблеми в публичните финанси, свързани със заложения дефицит и невъзможността на приходите да покрият увеличените разходи.

Приетите от Народното събрание през лятото компенсации за цените на промишления ток ще спрат да действат в края на годината. Бизнесът от своя страна настоява и за компенсаторен механизъм за цените на природния газ. Без действащо Народно събрание няма как това да бъде заложени в бюджетните параметри на държавата. А политическата криза, в случай, че се задълбочи и отново не бъде излъчено редовно правителство, обрича държавния бюджет на една голяма мъгла и неяснота.

От една страна, България има служебно правителство, което може да внесе проекта за държавен бюджет и проектите за бюджети на НЗОК и НОИ, тъй като в Конституцията действа принципът на непрекъсваемост на изпълнителната власт – страната няма как да остане без правителство.

Но от друга, този бюджет обаче може да влезе в капана на политическото противопоставяне.

Едно поляризирано Народно събрание, без желание за диалог между отделните политически сили, може да минира възможността за сформиране на необходимите поне за разглеждане на бюджетите парламентарни комисии – финансова, социална, здравна, включително и безкрайно необходимата на всеки един парламент правна комисия. Тези комисии представляват т.нар. „санитарен минимум“ за функционирането на законодателната власт с възможността да вземе някакви решения. Тоест, всяка липса на политически диалог в Народното събрание с цел бързото приемане на правилник за организацията и неговата дейност и  излъчването на комисии след неговото свикване, поставя спънки пред приемането на държавния бюджет за следващата година. А времето за това няма да е никак много – до 31 декември 2023 г. от момента на свикването на Народното събрание ще остават в най-добрия случай два месеца и половина.

Друг проблем на липсата на политически диалог между партиите в 48-то Народно събрание може да се окаже ключов за задълбочаване на политическа криза и да ограничи хоризонта за действие на парламента за решаване на важни и належащи въпроси. А той е свързан с процедурата по сформиране на правителство по чл. 99 от Конституцията – онази процедура, която се разигра толкова пъти безуспешно през последната година и половина.

Докато Народното събрание сформира своите комисии и влиза в диалог със служебното правителство по линия на ключовия за толкова сектори и за цялото общество държавен бюджет, президентът ще започне процедурата с връчването на проучвателните мандати на парламентарните групи.

Практиката показва, че при спазване на един разумен срок, както и при конституционно установените срокове по чл. 99, тази процедура отнема средно по два месеца. При неуспех на трите проучвателни мандата се стига до разпускане на парламента, назначаване на служебен кабинет и нови парламентарни избори.

Невъзможността на политическите сили в 48-то Народно събрание да постигнат диалог и в посока за сформиране на управляващо мнозинство и излъчване на министър-председател и състав на правителство, което да се ползва с подкрепата на мнозинството, рязко може да ограничи онзи времеви интервал, в който законодателната власт да може да се структурира пълноценно и да започне да действа по същинските въпроси. Тоест, съществува риск при липсата на политически диалог държавата да остане без редовен кабинет, без приет държавен бюджет и бюджети на здравното и общественото осигуряване за следващата година, без необходимите компенсации, с несигурност за покриването на редица социални и обществени разходи. Разбира се, бюджетът за 2022 г. ще продължи да действа и в началото на 2023 г., но той няма да бъде нито актуализиран спрямо реалностите на деня, нито ще има някаква предвидимост по отношение на приходи и държавни разходи.

Държавният бюджет може би заема най-голяма доза внимание от всички съществуващи въпроси, защото е пряко свързан с най-наболелите въпроси на деня. Но извън него съществуват редица други институционални казуси, чието решаване зависи изцяло от възможността на едно Народно събрание да функционира стабилно – избор на парламентарна квота за новия състав на Висшия съдебен съвет, избор на главен инспектор и инспектори към Висшия съдебен съвет, избор на двама конституционни съдии от квотата на парламента, избор на управител на Българска народна банка, избор на председатели на водещите регулатори, които са с изтекъл мандат. Продължаването на политическа криза чрез разпускането на 48-то Народно събрание след изчерпване на процедурата по чл. 99 от Конституцията ще остави тези държавни органи без членове или ново ръководство за месеци напред.

В този смисъл решаването на серията от кризи, съпътстващи държавата в икономиката, финансите, управлението, се дължи преди всичко на намирането на изход от политическата криза чрез съставянето на стабилен кабинет и парламентарно мнозинство, което да го подкрепя и което да поеме инициативата за вземането на неотложните решения. И не само – то трябва да намери основата за достатъчно широк диалог, за да предприеме тези стъпки, които изискват по-големи парламентарни мнозинства, както например това стои при въпроса с Висшия съдебен съвет, парламентарната квота за него и състава на инспектората към ВСС. Конституцията е заложила достатъчно сериозни гаранции за осъществяването на приемственост в управлението, неговата последователност и непрекъсваемост.

Проблемите, които могат да се породят, не идват от дефицита на конституционната уредба, а от дефицита на политическо разбирателство и диалог. Но именно политическата криза може да стигне до такива мащаби, че постепенно да породи други кризи след себе си, както се случва и това – финансова, икономическа, дори и конституционна. Затова и решението е в три думи – диалог, консенсус и разбирателство.

*Димитър Стоянов е юрист, специализиращ в областта на конституционното право и административното право и процес. В периода 2017-2021 г. е експерт в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната реформа.

Автор е на публикации по правна, историческа и външнополитическа тематика.