Профил на избирателя: За кого гласуваха младите и висшистите

Тройно повече гласували за „Не подкрепям никого“, по-малко млади до урните, а близо 1/3 от гласовете на „Български възход“ са дошли от бивши симпатизанти на „Продължаваме промяната“. Това са част от изводите от публикуваните демографските профили от екзит пол на „Галъп Интърнешънъл“, правен за „Нова броудкастинг груп“, БНТ, БНР, и „Инвестор.бг“. 

94% от запитаните са казали, че не са срещнали проблеми с машинното гласуване. 

Общо над една четвърт от гласувалите, или над 670 хиляди, гласоподаватели са взели решението за кого да гласуват в последния ден или последните дни на кампанията, т.е. след последните социологически срезове. За сравнение, през юли, например делът на решилите в последните дни или ден е по-малък – 18%, отчитат от агенцията.

На изборите на втори октомври се отчитат почти тройно повече гласували с „Не подкрепям никого“ в сравнение с последните избори. Това са най-вече млади хора, респективно гласували преди за нови проекти, сред които изпъква „Продължаваме промяната“, или негласували и нямащи право да гласуват миналия път, заради ненавършена възраст. „Делът на „Не подкрепям никого“ показва, че в тези избори действително немалко гласоподаватели не са намерили особен смисъл, или поне не са намерили – за разлика от вълните на избор през 2021 г. – голям нов политически проект“, отчитат от Галъп.

И предоставят условни изчисления на динамиката на партийните подкрепи.

„Откъде идват хората на новия проект „Български възход“? Както често става в такива случаи, доста от тях идват от предишния нов проект – „Продължаваме промяната“. Това отчитат още от агенцията и уточняват: Става дума за над 40 хиляди гласа – от общо около 115 хиляди подадени за „Български въздход“ /БВ/. Останалите гласове за БВ явно идват от различни места, като личат около 10 хиляди от БСП.

„Възраждане“ получава близо половината от своите 250 хиляди гласа днес от своите гласове от предните избори. Останалите гласове идват главно от „Продължаваме промяната“/ПП/ (вероятно около 40 хиляди).

Какво се случи със самите ПП? От „Галъп“ дават отговор на въпроса: 

„На 2 октомври са излезли около 590 хиляди души, които заявяват, че и през ноември 2021 г. са гласували за ПП. Казано най-общо, около 80 хиляди гласоподаватели на ПП от миналите избори явно не са излезли сега – доколкото на 14 ноември гласувалите за ПП бяха над 670 хиляди. Около 350 хиляди са излезли и повторили вота си за ПП. Останалите гласове за ПП идват от всякакви посоки, на мястото на отиващи във всички посоки предишни избиратели на ПП – като най-видими са, както беше отбелязано, към „Български възход“, „Възраждане“ и „Демократична България“. Има и над 30 хиляди преминали от ПП към ГЕРБ“.

При ГЕРБ делът на повторение на вота може да се изчисли на около 530 хиляди гласа от общо над 630 хиляди получени от ГЕРБ. Това е разликата между „твърдия“ електорат на ГЕРБ и още не толкова оформената електорална физиономия на ПП, сочат част от изводите на проучването.

„Самите ДБ пък вероятно успяват да си „върнат“ част от гласовете за ПП. Директният трансфер между ПП и ДБ е над 30 хиляди гласа“.

И още един извод от изследването на „Галъп“: Демографията на вота показва, че този път, млади хора не са излезли да гласуват в степента, в която гласуваха, например на 4 април 2021 г. (18,2% от общия вот тогава е в групата 18-30 г.), през юли, например е, 15,6%, през ноември – 15,4%,  а сега е 14,6%. Това до голяма степен определя и оставането на ПП зад ГЕРБ – доколкото именно ПП е избор на млади (в групата 18-30 сега ПП са първа партия).

ПП са първи и в София с около 26% срещу около 22% за ГЕРБ. ГЕРБ и ПП са „на кантар“ сред висшистите – с по около 24%. 

Интерес представлява демографският профил на „Възраждане“ – по-скоро „мъжки“, не възрастен, не и необразован, осезаемо градски. Доколкото натрупванията при „Български възход“ са сравнително малко, рано е да се абсолютизира, но все пак и тук личи по-скоро градски вот, отчитат още от „Галъп“.