Имперските мечти на Путин накараха Армения да се обърне за помощ към... САЩ*
Днес всички медии в Русия, а там всички медии са подчинени на Кремъл, иронизират Армения, че се е прегърнала с Америка. Разбира се, без да уточняват контекста на случилото се.
Армения е заключена между Турция, Азербайджан, Грузия и Иран. Първите две страни са отколешни врагове, които биха дали всичко, за да я изтрият от картата на Земята. В Грузия в момента управлява колаборационистко кремълско правителство. С Иран Армения е в приятелство по сметка. ЕС отдавна ѝ даде да разбере, че не я ще, макар и оформено в красиви слова за асоцииране, което буквално значи „забрави да станеш член“.
Общо взето тази страна няма много възможности за избор. Затова и се присъедини към ОДКС – договора за колективна сигурност, в който членуват някои бивши съветски републики, но не и Азербайджан. Неговият чл. 7 предвижда, че ако една държава е нападната, всички останали приемат това като нападение над тях и се притичват да ѝ помогнат. ОДКС обаче се оказа структура, напълно доминирана от Москва. Поради което – почти мъртвородена.
В момента Армения е нападната от Азербайджан, който иска да окупира част от територията ѝ, за да прокара сухопътен коридор до своя ексклав Нахичеван, намиращ се вътре в Армения. Азербайджан прави същото, което от февруари насам прави фашистка Русия в Украйна, прокарвайки сухопътен коридор до Крим.
Преди два дни Армения се обърна към ОДКС с молба да се задейства чл. 7. Главният играч там – фашистка Русия, ѝ отказа. Думите на Путин, според основните медии в Ереван, са били: Или се присъединете към Съюзната държава (Русия-Беларус), или няма да ви помагаме. Тоест, чл. 7 от ОДКС реално не действа, ОДКС съществува само на хартия, а с отказа си сега Путин де факто го денонсира. Да се присъедини към Съюзната държава за Армения означава да загуби независимостта си и да се влее в аморфната структура на путинските съветски мечти. А и реално в момента Русия няма никакви сили да помага на Армения, защото цялата ѝ боеспособна войска е пратена в Украйна.
Останала насаме с мощни врагове, които лесно ще я победят, Армения потърси единствената друга възможна към днешна дата помощ – САЩ. И я получи. Буквално ден след като президентът Пашинян се обърна към американците, в Ереван пристигна Нанси Пелоси. Да, тя е представител на най-крайното либерал-глобалистко течение в САЩ. Да, глобализмът е пагубен за всяка държава по дефиниция. Но когато на карта са поставени изобщо независимостта и оцеляването на Армения като държава и нация, дори помощта на глобализма е добре дошла. До такава безалтернативност постави света Путин. На когото всички русофили в България се радват.
На видеото е моментът на пристигането на Пелоси в Ереван в 18:35 ч. в събота.
*Текстът е от профила на журналиста Божидар Божков. Заглавието е на редакцията
Някой знае ли?
/П. Яворов/
Изгнаници клети, отломка нищожна
от винаги храбър народ мъченик,
дечица на майка робиня тревожна
и жертви на подвиг чутовно велик –
далеч от родина, в край чужди събрани,
изпити и бледни, в порутен бордей,
те пият, а тънат сърцата им в рани,
и пеят, тъй както през сълзи се пей.
Те пият… В пиянство щат лесно забрави
предишни неволи и днешни беди,
в кипящото вино щат спомен удави,
заспа ще дух болен в разбити гърди;
глава ще натегне, от нея тогава
изчезна ще майчин страдалчески лик
и няма да чуват, в пияна забрава,
за помощ синовна всегдашния клик.
Кат гонено стадо от някой звяр гладен,
разпръснати ей ги навсякъде веч –
тиранин беснеещ, кръвник безпощаден,
върху им издигна за всякога меч;
оставили в кърви нещастна родина,
оставили в пламък и бащин си кът,
немили-недраги в далека чужбина,
един – в механата! – открит им е път.
Те пеят.. И дива е тяхната песен,
че рани разяждат ранени сърца,
че злоба ги дави в кипежа си бесен
и сълзи изстисква на бледни лица…
Че злъчка препълня сърца угнетени,
че огън в главите разсъдък суши,
че молния свети в очи накървени,
че мъст, мъст кръвнишка жадуват души.
А зимната буря им сякаш приглася,
бучи и завива страхотно в нощта
и вихром подема, издига, разнася
бунтовната песен широко в света.
И все по-зловещо небето тъмнее,
и все по се мръщи студената нощ,
и все по-горещо дружината пее,
и буря приглася с нечувана мощ…
Те пият и пеят… Отломка нищожна
от винаги храбър народ мъченик,
дечица на майка робиня тревожна
и жертви на подвиг чутовно велик –
далеч от родина, и боси, и голи,
в край чужди събрани, в порутен бордей,
те пият – пиянство забравя неволи,
и пеят, тъй както през сълзи се пей.