Трудният път до олимпийския връх: Историята на Петър Лесов

Какъв е пътят от град Раковски до олимпийския връх? През 1980 година в Москва Петър Лесов получава златен медал и стъпва на олимпийския връх едва на 19 години.

"Аз съм от град Раковски. Там нямаше много кой да се занимава официално със спорт. През 1972 г. дойде един треньор от Раковски, който е служил в ЦСКА, и започна да събира момчета за бокс. В началото нямах желание, футболът ме влечеше повече. Двама братовчеди започнаха да тренират и все ме викаха. 1974 г. бях боксьор на няколко месеца, загубих и спрях да играя. Чух, че ще има Републиканско първенство и ще дават медали, тогава се върнах", разказа Лесов пред Bulgaria ON AIR.

Родителите му разбират от вестниците, че синът им тренира бокс. А самият Лесов се старае да бъде много трудолюбив и стриктен, точно по примера на своя първи треньор, предава dnes.bg.

За първата световна титла в своята боксова кариера Лесов си спомня:

Играх на Световно първенство за младежи, това много ми помогна. Вече бях влязъл в казармата, в ЦСКА. Заминах в Куба на лагер с националния отбор. Пускаха ме с най-добрите боксьори. В казармата ми беше треньор Николай Джелатов. Реших да играя на 51 кг., но ми казаха, че не съм във форма и не съм за световно. Победих един руснак, европейски шампион. Пуснаха ме до Раковски да си взема костюм и на другия ден тръгнахме за Япония. Там станах световен шампион.

Заминава спокоен за Олимпийските игри в Москва, надявал се е на медал, но не е очаквал да спечели златото. Паганини на ринга - този прякор му е даден лично от тогавашния президент на МОК Хуан Антонио Самаранч.

По думите на Лесов добрият боксьор трябва да притежава бързина, да усеща точната дистанция при ударите. Но най-важно е сърцето.