Внасяме тетрадки и бележници от Турция, Сърбия и Румъния

Повече от 20 години в България не се произвеждат хартии и картони за писане и печат, като за производството на тетрадки и изделия от хартия се ползват хартии от внос. Това каза в интервю за БТА Александър Криклер - председател на Управителния съвет на Браншовата камара на целулозно-хартиената промишленост и изпълнителен директор на "Монди Стамболийски“, потърсен за коментар във връзка с днешния първи учебен ден и усещането на българските родители, че тетрадките и учебниците за децата им тази година са чувствително по-скъпи.

По данни на НСИ, цитирани от Александър Криклер, вносът у нас на тетрадки, бележници и други изделия от хартия през първото тримесечие на 2022 г. е главно от съседните на България страни - Турция, Сърбия и Румъния. Това е резултат от факта, че голяма част от българските търговци поръчват отпечатването на тетрадки в тези страни.

От Китай се внася по-малко количество - около 10 на сто, допълни Криклер. На европейските пазари през второто тримесечие на 2022 г. цената на хартията за офсетов печат е средно с две трети по-висока в сравнение с второто тримесечие на 2021 г., а цената на вестникарската хартия - с повече от 100 процента (средно) спрямо същия период на миналата година, разказа председателят на браншовата камара.

Той изтъкна, че в Европа цената на хартиите за писане и печат се влияе главно от спирането на мощности в резултат на намаленото търсене и увеличаването на производствените разходи - по-високи цени на суровините, енергия (газ и електричество), спомагателни вещества, транспортни разходи и разходи за заплати.

През последните 20 години в резултат на дигитализацията от пазара изчезнаха учебните бележници, хартиените дневници, много счетоводни бланки и формуляри и др., коментира още Александър Криклер.

В браншовата организация членуват 16 регистрирани предприятия от целулозно-хартиената промишленост, които произвеждат целулоза, хартии за опаковки, вълнообразен картон (велпапе) и опаковки, разказа нейният председател. Напълно разбираемо е, че членове на нашата Браншова камара също са сериозно засегнати по отношение на разходите в резултат на войната в Украйна и произтичащата от нея енергийна криза и инфлация, посочи още Криклер.